2
определение по ч.гр.д.№ 1771 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 18.05. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1771 от 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Е. Е. срещу определение № 175 от 20.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 25 от 2018 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1 от 12.01.2018 г. на съдията по вписванията при Районен съд- Крумовград, с което е отказано вписване на договор за аренда на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег.№ 85 от 11.01.2018 г. на нотариус с рег.№ 459 на НК.
В частната жалба се поддържа, че определението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена практика на ВКС /т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния въпрос: съдържа ли се в разпоредбата на чл.3 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ изрично задължение за съдията по вписванията да извърши проверка за спазването на материалноправните предпоставки на чл.3, ал.4 от ЗАЗ ?
Освен това, се твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд- Крумовград да впише договор за аренда на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег.№ 85 от 11.01.2018 г. на нотариус с рег.№ 459 на НК, въззивният съд е приел, че по силата на разпоредбата на чл.3 от ЗАЗ съдията по вписванията има право и е задължен да извърши проверка за спазване на материалноправните предпоставки на чл.3, ал.4 от ЗАЗ ?
Предвид тези мотиви на съда поставения от касатора въпрос е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК: такъв който е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в обжалваното определение.
По този въпрос /и конкретно по въпроса: попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата с ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ обаче има противоречива практика на ВКС и висящо тълкувателно дело № 1 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на решение по това тълкувателно дело.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д.№ 1771 от 2018 г. на ВКС, ГК, първо отделение до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.