5_53-00-70/13.05.2014 г.
Чл.7 от ЗДДФЛ;
Т. 9 от §1 на ДР на ЗКПО;
Чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ;
Чл. 37 ал.1 т.7 и ал. 2 от ЗДДФЛ;
Чл.46 ал.1 ЗДДФЛ;
Чл. 65, ал. 1;
Чл. 66, ал. 1от ЗДДФЛ
В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване прието с вх. № ….2014 г. относноприлагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
Местно търговско дружество възнамерява да сключи договор с чуждестранно физическо лице (ЧФЛ) – немски гражданин за извършване на услуга срещу възнаграждение. Предмет на договора ще е ,,проучване на техническите възможности за намиране на употребявана газова турбина и инсталирането й на територията на България”. Договорът е със срок на изпълнение от седем месеца. Работата ще се извършва кактов Германия, така и в България. Цената на услугата – 30 000 евро.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Може ли за извършването на услугата акционерното дружество да сключи с ЧФЛ граждански договор?
2. Дължи ли данъци дружеството?
3. Дължи ли данъци чуждестранното физическо лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Доколкото в обхвата на компетентност на Националната агенция за приходите (НАП) е обслужването на данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица във връзка с функциите на агенцията по установяване задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, обезпечаване и събиране на публичните вземанията, указваме, че поставеният въпрос е свързан с облигационни отношения между икономически субекти и като такъв е извън правомощията на органите на НАП.
По втори и трети въпрос:
Съгласно чл.7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Лаконично посоченият предмет на договора указва, че местното търговско дружество ще дължи на ЧФЛ възнаграждение за извършена техническа услуга. Дефиниция на понятието се съдържа вт. 9 от §1 на ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), съгласно която „възнаграждения за технически услуги са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице”.
На основание чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ, доходите от възнаграждения за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица са от източник в Република България. При определяне на източника на доход по чл. 8 от ЗДДФЛ, мястото на изплащане на дохода не се взема предвид (чл.8, ал. 12 от ЗДДФЛ).
Възнагражденията за технически услуги с източник в България,начислени/ изплатени в полза на ЧФЛ, когато не са реализирани чрез определена база в страната, попадат в обхвата на доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък по глава шеста от ЗДДФЛ, който се удържа и внася от предприятието-платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването му. Данъкът е в размер на 10 на сто, начислява се върху брутната сума на дохода и се превежда по сметка на ТД на НАП по място на регистрация на платеца (чл. 37 ал.1 т.7 и ал. 2 от ЗДДФЛ, чл.46 ал.1 ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 1, чл. 66, ал. 1от ЗДДФЛ). В срока за внасяне на данъка, платецът на дохода е задължен да декларира дължимия окончателен данък за начислениs доход на ЧФЛ, като подаде декларация почл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) в ТД на НАП по месторегистрацията си.
Лицата, обложени с окончателен данък, не са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, освен в случаите по чл. 37а.от с.з. (чл. 52, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ).
Предприятието, платец на дохода, е задължено да предостави и информация за изплатените доходи на чуждестранни физически лица, обложени с окончателен данък, в изготвената справка по образец (чл.73, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ).
По изрично искане от ЧФЛ, подадено в ТД на НАП по място на регистрация на платеца, може да бъде издадено удостоверение за платения от ЧФЛ лице данък по ЗДДФЛ (чл. 58 от ЗДДФЛ).
Следва да отбележим, че в чл. 75 от ЗДДФЛ е уредено изрично приоритетното прилагане на данъчна спогодба (СИДДО) или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, когато в същите се съдържат разпоредби, различни от тези на ЗДДФЛ. Това означава, че ако по отношение на изплатените на ЧФЛ доходи от източник в страната, в приложимата СИДДО с Германия (или със съответната държава, по смисъла на която лицето се явява местно за нея) е предвидено по-благоприятно данъчно третиране отколкото в ЗДДФЛ, то се прилагат разпоредбите на съответната СИДДО. В Раздел ІІІ на Глава шестнадесета отДанъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е уредена процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила СИДДО, като за целта ЧФЛ следва да удостовери пред органите по приходите (пред платеца на дохода) основанията за прилагане на СИДДО. Компетентна относно прилагане на СИДДО е Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП – София, бул. „Княз Дондуков” № 52.’