Определение №549 от 12.10.2018 по гр. дело №68/68 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 549

гр. София, 12.10.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1986 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. С. Д. в качеството й на [фирма] срещу определение №129 от 11.07.2018 г. по ч.гр.д.№217/2018 г. на ОС Видин. С обжалваното определение е потвърдено определение от 02.07.2018 г. на съдия по вписванията при РС Видин, с което е отказано вписване на анекс за прекратяване, считано от 01.10.2016 г. на договор за аренда с № от дв.вх.рег. 3390, акт №129, том V от 03.06.2015 г. по описа на Служба по вписвания – В., сключен между [фирма] като арендатор и Р. А. Б., действаща чрез пълномощника си М. Д. М..
В частната касационна жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с т.6 от ТР №7 по т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката ВКС, обективирана в множество определения, цитирани в жалбата, а така също, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от ЗАЗ, при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата. 2. Направената законодателна промяна на материалния закон води ли до правната възможност в действащи договорни отношения, създадени между конкретни страни – арендодател-арендатор, извън предвидената досега в закона възможност /при заместване по право/, да встъпят трети на тези правоотношения лица, каквито биха се явили неучастващите като страни в договора съсобственици, за да бъде изпълнено изискването за повече от 50 на сто ид.части от съсобственици на имот. Поддържа се и очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и обстоятелството, че в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, касаторът е формулирал въпрос, разрешението на който е предмет на т.д.№1/2018 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че са налице предпоставките на чл.292 от ГПК, като делото следва да бъде спряно.
Мотивиран от горното и на основание чл.292 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Второ отделение ,
ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т.д.№1986/2018 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение до постановяване на ТР по т.д.№1/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top