1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 530
София, 01.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч. т.д. 1191 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) – чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение от 01.04.2019 г. по в. ч. гр. д. № 77/2019 г. на Окръжен съд – Монтана. С посоченото определение е потвърдено определение от 07.02.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Монтана, с което е отказано по подадена от банката молба с вх. № 345/07.02.2019 г. вторично вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД, учреден в полза на КТБ АД (н.), в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се като незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл.22а, ал.4, във вр. с чл.18 от ПВ за подновяване на вписването на договора за особен залог, тъй като молбата на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) била в един, а не в два екземпляра, както и че в самата молба не се съдържали данни за първоначалното вписване.
За незаконосъобразен се счита и изводът на Окръжен съд – Монтана за необходимост от представяне на доказателства, че подновяването на особения залог е било поискано от синдиците в 6-месечния срок по § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./. Навеждат се оплаквания, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че заявителят следва да представи документи по чл. 264 ДОПК, доколкото декларацията по чл.264 ДОПК е необходима единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласена нищожност на заличаването му по силата на разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Излагат се и аргументи за липса на задължение за представяне на 2 екземпляра от молбата за „възстановяване” на особения залог, след като заявителят е спазил изискванията на чл.22а, ал.4, във вр. с чл.18 от ПВ и е представил два броя оригинали на удостоверения за актуално състояние на дружеството, учредило особения залог. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на преписката на Служба по вписванията – [населено място] със задължителни указания за вписване на особения залог.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по първия посочен въпрос, а по втория счита, че са налице допълнителните предпоставки съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили правните изводи до които е достигнал въззивният съд и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. „В случаите на поискано вписване в имотния регистър на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респективно изискуеми ли са всички документи, относими към първоначалното вписване на обстоятелствата в имотния регистър по чл.22а от ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността, и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство ? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ ?“
2. „Кога се счита, че е спазен предвиден в законова норма срок, в случаите когато фактическият състав завършва с вписване в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – датата на подаване на заявлението или датата на която е извършено вписването на това заявление ?“
На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С-647/18 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018 г., в което са включени и следните въпроси:
Дали защитената в чл. 2 от ДЕС ценност „правова държава“ следва да се тълкува в смисъл, че националният законодател е длъжен при приемането на законите в държава членка да се подчинява на правните принципи и критериите, които характеризират „правовата държава“, развити и посочени в практиката на Съда на Европейския съюз и в Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава от 11.03.2014 г., Страсбург?
2. Следва ли ценността „правова държава“, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект? В конкретния случай националната норма с обратна сила прогласява, че вписаните в регистрите заличавания на обезпечения, учредени в полза на „КТБ“АД/н/, са нищожни и създава правна несигурност, като повелява, че смятаните за заличени обезпечения са противопоставими от „КТБ“АД/н/ на всяко трето лице по силата на закона, независимо от това, че задълженията, за които са учредени тези обезпечения, са погасени.
3. Съдът се нуждае от тълкуване, може ли директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ“АД/н/, нарушава ценността „правова държава“ и горепосочените принципи, на които същата се основава?
4. Кои са критериите и условията, които националният съдия следва да приложи, когато извършва тълкуване дали ценността „правова държава“ по чл. 2 ДЕС допуска приемане на национална разпоредба като § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност?
5. Чл. 67, параграф 1 ДФЕС, съгласно който съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки, следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска националноправни норми, които да създават несигурност в гражданския и търговски оборот, както и такива, които предрешават изхода по висящи правни спорове?
6. Съдът се нуждае от разяснение дали приложимите разпоредби на чл.7, параграф 2, буква „з“ и чл. 8 от Регламент (ЕС) № 2015/8481 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. във връзка с чл. 2 от ДЕС относно производството по несъстоятелност могат да се тълкуват систематично във връзка с основните права по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата?
6.1. Ако се приеме, че посочените разпоредби на правото на ЕС следва да бъдат тълкувани във връзка с правата по Хартата, то допустимо ли е прилагането на правата в производство по несъстоятелност, образувано в държава – членка, и дали визираната в тях защита следва да бъде тълкувана в смисъл, че не допуска национална норма, която извънредно преурежда обществените отношения в полза на конкретно посочен от законодателя кредитор на несъстоятелността с обратна сила?
6.2. Разпоредбите на чл. 7, параграф 2, буква „з“ и чл. 8 от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност, тълкувани във връзка с правата по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата изключват ли прилагането на национална правна норма, с която ретроактивно се прогласяват вписаните в регистрите заличавания на обезпечения на „КТБ“АД/н/ за нищожни, а „възкръсналите“ в полза на „КТБ“АД/н/ обезпечения за ех lege противопоставими на всяко трето лице, така че да се засегнат правата на останалите кредитори и да се промени редът, по който се удовлетворяват в производството по несъстоятелност?
6.3. Разпоредбата на чл. 7, параграф 2, буква „з“ от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност може ли да се тълкува във връзка с правата по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата в смисъл, че не допуска в образувано производство по несъстоятелност да се приемат под условие вземания на конкретно визиран от законодателя кредитор („КТБ“ АД /н/), ако към момента на предявяването им, вземанията на този кредитор са погасени изцяло чрез прихващане и има висящи съдебни спорове за отмяна на прихващанията, които не са приключили? Ако условието, под което същият кредитор предявява вземанията си в несъстоятелността, е прихващанията, с които са погасени вземанията му, да бъдат обявени от националния съд за недействителни, то допуска ли правото на справедлив съдебен процес по чл. 47, параграф 2 от Хартата норма на националното законодателство, която с обратна сила променя предпоставките за валидно извършване на прихващанията, като по този начин предрешава изхода на висящите съдебни спорове за отмяна на прихващанията, респективно приемането на вземането в производството по несъстоятелност?
6.4. Съдът се нуждае от тълкуване може ли директно да се позове и приложи разпоредбите на чл. 7, параграф 2, буква „з“ и чл.8 от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разпоредбите на чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата, ако установи, че нормите на националното законодателство, които служат, като основание за приемане на вземането на „КТБ“АД/н/ под условие и/или обуславят сбъдването на условието, под което е предявено вземането, противоречат на норми от правото на ЕС.
7. Дали разпоредбата на чл. 77 от Директива 2014/59/ЕС2 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национален закон, който с обратна сила променя предпоставките за извършване на прихващане на насрещни вземания и задължения с кредитна институция, която е в производство за възстановяване или преструктуриране, с което националният закон предрешава изхода на висящи съдебни спорове за отмяна на извършените прихващания с такава кредитна институция ?
С оглед нормата на чл. 63 от ДФЕС следва да се приеме, че поставените въпроси са във връзка с основните свободи, защитени от Договорите. С оглед на така определената защита следва да се приеме, че свободното движение на стоки, част от което е и придобиването на недвижими имоти (макар и при специалния режим относно това), се свързва с доверието на всички трети лица в Имотния регистър. Доколкото вписването в Имотния регистър създава гласност за актовете за прехвърляне на права върху недвижими имоти, то следва, че е свързано със свободното движение на капитали като една от основните свободи. Ето защо и поставените въпроси относно неприложение на правна норма от вътрешното законодателство, която противоречи на основните принципи на правовата държава и принципите и свободи, предвидени в Хартата на основните права, са от значение за тълкуване на нормите от правото на Европейския съюз, свързани със свободното движение на стоки, с оглед поставените въпроси по делото и конкретно за приложение на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН.
При вече отправено преюдициално запитване на основание чл. 267 от ДФЕС, настоящият съдебен състав на основание чл. 631 от ГПК следва да спре производството по делото. В случай, че бъде постановено решение по отправеното преюдициално запитване от СЕС, то ще е задължително за всички правораздаващи органи в държавата. Въпросите относно приложението на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН са включени в предмета и на настоящето дело и в случай, че СЕС постанови решение, настоящият съдебен състав ще е длъжен да се съобрази със силата на тълкувано нещо, което то ще има. Това налага спиране на производството по настоящето дело до приключване на производството по преюдициалното запитване. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България
ОПРЕДЕЛИ
СПИРА производството ч.т.д. 1191 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: