1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 529
София, 31.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч. т.д. 1384 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Частният жалбоподател „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност оспорва определение № 353 от 22.04.2019 г., с което е потвърдено определение № 1 от 08.02.2009 г. на съдията по вписванията Районен съд – [населено място], постановено по молба вх. № 39 от 08.02.2009 г. за отказ да бъде отбелязано/вписано в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, учреден в полза на КТБ АД (н), в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.
В частната жалба излага съображения, че е отказано вписване на първи по ред особен залог на търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, в което се включват недвижимите имоти, за които е поискано вписването. Излага съображения, че в търговския регистър вече е вписан особен залог. Оспорва приетото от съда, че срокът по § 5 от ПЗР на ЗИЗБН не бил спазен. Излага подробни съображения, сочейки, че е подал заявление на 30.8.2018 г. за възстановяване вписването на особен залог, т.е. в предвидения от закона срок. Сочи, че въпросът кога е извършено вторично вписване е ирелевантен. Било спазено изискването на чл. 6 от ПВ относно представяне от страна на молителя на копие от нотариално заверения Договор за учредяване на особен залог. В случая не било налице първоначално вписване. Също така неправилни били изводите относно приложението на чл. 264 от ДОПК, както и на чл. 8, ал. 2 от ПВ. Моли да се отмени определението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанитяа по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК.
По отношение на въпросите сочи допълнителното основание по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Моли да се отмени определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото , приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд, за да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд [населено място] е приел, че срокът по § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН касае вписване във всички регистри, не само в търговския регистър и в регистрите по чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ. Освен това не били налице предпоставки за вписване с оглед данните за заличено вписване и не можело да се извърши подновяване. Излага и съображения за липсата на доказателства по чл. 264 от ДОПК изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Формулирани са следните въпроси:
1. Кое е релевантното действие, обуславящо спазване на установения от § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИЗБН ДВ бр. 22 от 13.3.2018 г. 6 месечен срок когато на основание посочената разпоредба молителят е поискал подновяване на особен залог на търговско предприятие, следва ли този срок да обхване вписване на всички регистри по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 ЗОЗ с оглед противопоставимостта на залога на трети лица или срокът се счита спазен със заявяване на обстоятелството в ТРРЮЛНЦ?
2. Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл. 32 а, ал.1 ПВ когато според същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР ЗИДЗБН във вр. с чл. 22 а ПВ? В този случай приложими ли са чл. 8 и чл. 9 от ПВ както и чл. 264 от ДОПК , които установяват изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелствата в имотен регистър на чл. 22 а от ПВ?
3. Следва ли на основание чл. 18 ПВ вр. чл. 22 а ал. 4 ПВ молителят, освен посоченото в чл. 22 а, ал. 1 от ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър ТРРЮЛНЦ да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установяването от законодателя изискване в чл. 22 а ал. 4 ПВ , към който намира приложение чл. 18 от ПВ когато се иска вписване по реда и при условията на чл. 22 а от ПВ се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ?
4. Следва ли на основание чл. 22 а от ПВ когато в удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ТРРЮЛНЦ не се съдържа описание на заложеното имущество, за което се иска вписване, молителят да представи договора за особен залог, заверен от служител от ТРРЮЛНЦ или е достатъчно на съдията по вписванията да представено копие от вписания в ТРРЮЛНЦ договор за учредяване на особен залог?
Според жалбоподателя така поставените въпроси били обусловили крайния изход на спора, а самият краен извод бил незаконосъобразен. Излага съображения, че срокът по § 5, ал.4 от ЗИДЗБН следва да се преценява към момента на подаване на искането в Търговския регистър.
На настоящия съдебен състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-647/18 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018 г. В преюдициалното запитване са отправени въпроси относно съответствието на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН с правните принципи, закрепени в чл. 2 ДЕС. Въпросите са както следва:
1. Дали защитената в чл. 2 от ДЕС ценност „правова държава“ следва да се тълкува в смисъл, че националният законодател е длъжен при приемането на законите в държава членка да се подчинява на правните принципи и критериите, които характеризират „правовата държава“, развити и посочени в практиката на Съда на Европейския съюз и в Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава от 11.03.2014 г., Страсбург?
2. Следва ли ценността „правова държава“, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект? В конкретния случай националната норма с обратна сила прогласява, че вписаните в регистрите заличавания на обезпечения, учредени в полза на „КТБ“АД/н/, са нищожни и създава правна несигурност, като повелява, че смятаните за заличени обезпечения са противопоставими от „КТБ“АД/н/ на всяко трето лице по силата на закона, независимо от това, че задълженията, за които са учредени тези обезпечения, са погасени.
3. Съдът се нуждае от тълкуване, може ли директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ“АД/н/, нарушава ценността „правова държава“ и горепосочените принципи, на които същата се основава?
4. Кои са критериите и условията, които националният съдия следва да приложи, когато извършва тълкуване дали ценността „правова държава“ по чл. 2 ДЕС допуска приемане на национална разпоредба като § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност?
5. Чл. 67, параграф 1 ДФЕС, съгласно който съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки, следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска националноправни норми, които да създават несигурност в гражданския и търговски оборот, както и такива, които предрешават изхода по висящи правни спорове?
6. Съдът се нуждае от разяснение дали приложимите разпоредби на чл.7, параграф 2, буква „з“ и чл. 8 от Регламент (ЕС) № 2015/8481 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. във връзка с чл. 2 от ДЕС относно производството по несъстоятелност могат да се тълкуват систематично във връзка с основните права по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата?
6.1. Ако се приеме, че посочените разпоредби на правото на ЕС следва да бъдат тълкувани във връзка с правата по Хартата, то допустимо ли е прилагането на правата в производство по несъстоятелност, образувано в държава – членка, и дали визираната в тях защита следва да бъде тълкувана в смисъл, че не допуска национална норма, която извънредно преурежда обществените отношения в полза на конкретно посочен от законодателя кредитор на несъстоятелността с обратна сила?
6.2. Разпоредбите на чл. 7, параграф 2, буква „з“ и чл. 8 от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност, тълкувани във връзка с правата по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата изключват ли прилагането на национална правна норма, с която ретроактивно се прогласяват вписаните в регистрите заличавания на обезпечения на „КТБ“АД/н/ за нищожни, а „възкръсналите“ в полза на „КТБ“АД/н/ обезпечения за ех lege противопоставими на всяко трето лице, така че да се засегнат правата на останалите кредитори и да се промени редът, по който се удовлетворяват в производството по несъстоятелност?
6.3. Разпоредбата на чл. 7, параграф 2, буква „з“ от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност може ли да се тълкува във връзка с правата по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата в смисъл, че не допуска в образувано производство по несъстоятелност да се приемат под условие вземания на конкретно визиран от законодателя кредитор („КТБ“ АД /н/), ако към момента на предявяването им, вземанията на този кредитор са погасени изцяло чрез прихващане и има висящи съдебни спорове за отмяна на прихващанията, които не са приключили? Ако условието, под което същият кредитор предявява вземанията си в несъстоятелността, е прихващанията, с които са погасени вземанията му, да бъдат обявени от националния съд за недействителни, то допуска ли правото на справедлив съдебен процес по чл. 47, параграф 2 от Хартата норма на националното законодателство, която с обратна сила променя предпоставките за валидно извършване на прихващанията, като по този начин предрешава изхода на висящите съдебни спорове за отмяна на прихващанията, респективно приемането на вземането в производството по несъстоятелност?
6.4. Съдът се нуждае от тълкуване може ли директно да се позове и приложи разпоредбите на чл. 7, параграф 2, буква „з“ и чл.8 от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разпоредбите на чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата, ако установи, че нормите на националното законодателство, които служат, като основание за приемане на вземането на „КТБ“АД/н/ под условие и/или обуславят сбъдването на условието, под което е предявено вземането, противоречат на норми от правото на ЕС.
7. Дали разпоредбата на чл. 77 от Директива 2014/59/ЕС2 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национален закон, който с обратна сила променя предпоставките за извършване на прихващане на насрещни вземания и задължения с кредитна институция, която е в производство за възстановяване или преструктуриране, с което националният закон предрешава изхода на висящи съдебни спорове за отмяна на извършените прихващания с такава кредитна институция ?
С оглед нормата на чл. 63 от ДФЕС следва да се приеме, че поставените въпроси са във връзка с основните свободи, защитени от Договорите. С оглед така определената защита следва да се приеме, че свободното движение на стоки, част от което е и придобиването на недвижими имоти, се свързва с доверието на всички трети лица в Имотния регистър. Доколкото вписването в имотния регистър създава гласност за актовете за прехвърляне на права върху недвижими имоти, то следва, че е свързано със свободното движение на капитали като една от основните свободи. Ето защо и поставените въпроси относно неприложение на правна норма от вътрешното законодателство, която противоречи на основните принципи на правовата държава и принципите и свободи, предвидени в Хартата на основните права, са от значение за тълкуване на нормите от правото на Европейския съюз, свързани със свободното движение на стоки, с оглед поставените въпроси по делото и конкретно за приложение на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН.
При вече отправено преюдициално запитване на основание чл. 267 от ДФЕС, настоящият съдебен състав на основание чл. 632 от ГПК следва да спре производството по делото. В случай, че бъде постановено решение по отправеното преюдициално запитване, то ще е задължително за всички правораздаващи органи в държавата. Въпросите относно приложението на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН са включени в предмета и на настоящето дело и в случай, че СЕС постанови решение, настоящият съдебен състав ще е длъжен да се съобрази със силата на тълкувано нещо, което то ще има. Това налага спиране на производството по настоящето дело до приключване на производството по преюдициалното запитване. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България
ОПРЕДЕЛИ
СПИРА производството по ч.т.д. 1384 по описа за 2019 г. до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: