О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
София, 08.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.09.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3147 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. Р. И. и З. Б. Д., двамата от [населено място], [община] против определение на Софийски апелативен съд № 1313 от 10.06.2013 год., по ч.гр.д.№ 891/2013 год., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящите частни жалбоподатели с вх.№ 11700 от 01.02.2013 год. срещу постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение на СГС от 18. 12. 2012 год., по гр.д.№ 2218/2012 год..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на същественото съдопроизводственото правило на чл.78, ал.5 ГПК при прилагане принципа на компенсация на деловодните разноски, направени от страните, както и неточното им аритметично изчисляване, поради което се иска отмяната му.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване частните касатори се позовават на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението им е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право – „Следва ли съдът при редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК да приложи §2 от ДР на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?” е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Като израз на последната е цитирано определение № 731 от 06.08.2012 год., по т.д.№ 393/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, според което при възражение основано на чл.78, ал.5 ГПК, съдът дължи съобразяване с лимита при намаляване на адвокатското възнаграждение, съгласно § 2 от ДР на Наредба № 1/ 2004 год. на Висшия адвокатски съвет.
Ответната по частната касационна жалба страна ЗК [фирма], [населено място] е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно и по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
С обжалваното определение на въззивния съд е отказано изменение на решение, подлежащо на касационно обжалване, поради което подадената в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса частна касационна жалба е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е въпрос, който свързан с присъждане на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК е поставен с разпореждане на Председателя на ВКС от 31.07.2012 год. за разрешаване от ОСГТК на ВКС, поради съществуващо противоречие в практиката на ВКС и въз основа на същото е образувано тълкувателно дело № 6/2012 год., налага правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.292 ГПК за спиране на производството по делото.
Водим от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА , на осн. чл.292 ГПК, производството по ч.т.д.№ 3147/2013 год. на второ търговско отделение на ВКС до окончателното приключване със съдебен акт на тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.