О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 14.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 09 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №4712 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] –София срещу определение №137 от 09.01.13 г. на Окръжен съд-Варна по ч.т.д. № 4712/2013 г., с което е потвърдено определение от 26.10.2012г. по гр.д. 9325/12 на В. за отказ от допълване на заповед за незабавно изпълнение №5074/04.07.2012 г. издадена по същото дело в насока посочване като длъжник по нея и А. П. Б.. В жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че липсва основание за допълване на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и срещу А. П. Б., доколкото подобно искане срещу това лице в качеството му на поръчител липсва в самото заявление.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. В случая, в самата частна касационна жалба се сочи като обуславящ изхода на спора въпроса за това, следвало ли да се издаде заповед за незабавно изпълнение и срещу лице, което не е посочено като длъжник в самото заявление по чл.410 ал.2 ГПК, но пък фигурира като поръчител по задължението в изложението на допълнителната информация по фактите относно възникване на вземането –предмет на заявлението /т.14 от заявлението/. Според жалбоподателя отрицателният отговор даден в обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на ВКС: Определение №327 от 04.05.2010 г. по ч.т.д. №881/2009 г. на ТК, ІІ т.о.,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК. В действителност в този акт се застъпва задължителното за съдилищата становище, че когато се касае за претенция за издаване на заповед по чл.417 ГПК срещу повече от две лица- главния длъжник и двама поръчители, то данните за третото лице се попълват в т.14 от Заявлението, което следва от Указанията за попълване на заявленията за издаване на заповед по чл.417 ГПК, установени в Наредба №6 от 20.02. 2008 г., поради което е налице основание за допускане до касация.
От друга страна с разпореждане на Председателя на ВКС от 11.02.2013 г. е образувано тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК по въпроси на заповедното производство, като този в т.7 касае точно приложимостта в заповедното производство на правилото по чл.250 ГПК за допълване на съдебните актове.
С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.229 ал.1,т.4 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №4/2013 г..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.229 т.4 ГПК производството по ч. търг.дело № 4712 по описа за 2013 г. до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №4/2013 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.