3
Опр. по ч.т.д. №723/12 на ВКС, ТК, ІІ отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
гр. С., 23,11,2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ търг.дело № 723 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на ЗД [фирма] –гр. С. срещу определение № 864 от 18.04.2012г. по ч. гр. дело №734/2012г. на САС, с което е потвърдено определение от 08.12. по гр.д. № 6553 на СГС, І-14 състав, с което по реда на чл.248 ГПК съдът е отказал изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение и е осъдил жалбоподателя да заплати разноски от 1500 лева пред въззивната инстанция. Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение като счита, че неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение като е игнорирал параграф 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Ответникът изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определение, въззивният съд е съд е приложил разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК във връзка с чл. 36 от ЗАдв. при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение като не се е съобразил с параграф 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който минималният размер не може да е под трикратния размер по същата наредба.
Правният въпрос от значение за изхода на спора, формулиран от самия частен касатор е за обвързаността на съда при произнасяне по искане по чл.78 ал.5 ГПК от разпоредбата на параграф 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този въпрос е решаван различно от отделните съдилища, което се установява, както от приложените съдебни актове от страна на касатора, така и от констатациите в мотивите на Разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС , съгласно чл.292 от ГПК, което е висящо.
С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012 г..
Жалбата В ЧАСТТА срещу определението на САС, с което осъден жалбоподателят да заплати разноски от 1500 лева пред въззивната инстанция е недопустима, тъй като на разположение на страната е реда по чл.248 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.292 от ГПК производството по настоящото дело В ЧАСТТА по частната касационна срещу определение № 864 от 18.04.2012г. по ч. гр. дело №734/2012г. на САС, с което е потвърдено определение от 08.12. по гр.д. № 6553 на СГС, І-14 състав, с което по реда на чл.248 ГПК съдът е отказал изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №6/2012 г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на ЗД [фирма] –гр. С. В ЧАСТТА срещу определението на САС, с което е осъден жалбоподателят да заплати разноски от 1500 лева пред въззивната инстанция е недопустима
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.