1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
Гр.София, 31.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 130/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] В. срещу Определение № 920/12.12.2017 г. по в.ч.гр.д.№ 628/2017 г. на Ловешкия ОС, с което е потвърден отказ на Съдията по вписванията при РС Ловеч, постановен по молба № 6174/3.11.2017 г. на нотариус С. И. с рег. № 016 на НК с район на действие Районен съд Плевен.
Жалбоподателят поддържа, че определението на Ловешкия окръжен съд е неправилно по съображения за необоснованост и противоречие с материалния закон. Моли същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Съдията по вписванията при РС Ловеч за извършване на вписване на анекс рег. № 9847/27.10.2017 г. към договор за аренда на земеделска земя с рег. № 3089/1 юли 2011 г., сключен между [фирма] В. – арендатор и П. И. Т. – арендодател. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос, разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересовано легитимирано лице срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение по чл.274 ал.3 т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди отказа за вписване на представения анекс към аренден договор от 3.11.2017 г. с вх. № 6174, сключен след изменението на чл.3 ал.4 от Закона за арендата в земеделието от 7.02.2017 г., бр. 13 на ДВ от 2017 г., Ловешкият ОС е приел, че съдията по вписванията е извършил законосъобразна проверка в рамките на правомощията си съгласно Правилника за вписванията. Прието е, че новелата на чл.3 ал. 4 ЗАЗ /в сила от 7 февруари 2017 г./ има действие от приемането й, поради което всички последващи правни действия на страните, основаващи се на ЗАЗ, следва да бъдат съобразени с нововъведените изисквания. Съдебният състав е заключил, че не са изпълнени изискванията за достатъчна идентификация на страните и не са представени доказателства за легитимиране на арендодателя.
Върховният касационен съд констатира, че обуславящият изхода на спора въпрос относно обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекса към договор за аренда в земеделието или нов договор, сключен след изменението на разпоредбата на чл. 3 ал.4 ЗАЗ, попада в предмета на ТД № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело поради образувано Тълкувателно дело по правен въпрос, обуславящ изхода на спора по ч.т.д.№ 130/2018 г.
Водим от горното и на основание чл.292 ГПК във вр.чл.229 ал.1 т. 7 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.т.д.№ 130/2018 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. до приключване на ТД № 1/2018 г. на ОСТГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: