О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 29.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Чорбаджиева ч. т. д. № 922 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма], чрез процесуалния представител на дружеството – адв. А. Д., с искане за спиране изпълнението на въззивно Решение № 40/21.02.2018 г. на Апелативен съд – В., постановено по в. т. д. № 520 по описа на съда за 2017 г., в частта му, с която е отменено осъдителното първоинстанционно Решение № 103/06.06.2017 г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по т. д. № 283/2016 г. и [фирма] е осъдено да заплати на ищеца сумата от 11 845, 16 лв.
С решението на въззивния съд е отменено Решение № 103/06.06.2017 г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по т. д. № 283/2016 г. в частта, с която е отхвърлен иска на В. М. с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.286 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 845, 16 лв, съставляваща неизплатено възнаграждение на управителя на дружеството за месец юли 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата и ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 807, 40 лв. Със същия съдебен акт въззивният съд е осъдил молителя в настоящото производство – [фирма] да заплати на В. М. сумата от 11 845, 16 лв., представляваща неизплатено възнаграждение на управителя за месец юли 2015 г. /1 – 27.07.2015 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане и ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 807, 40 лв. за периода от 13.08.2015 г. до 13.04.2016 г., на основание чл.86 ЗЗД. Първоинстанционното решение в останалата му част е потвърдено.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следното:
Видно от изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят в настоящото производство е депозирал обезпечение в размер на 11 845, 16 лв. /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, съответстващо съгласно молбата за спиране на осъдителния диспозитив на въззивното решение, с което дружеството е осъдено да заплати посочената сума. По отношение на частта от осъдителния диспозитив на въззивния съдебен акт, с който [фирма] е осъдено да заплати на В. М. сумата от 807, 40 лв., представляваща обезщетение съгласно чл.86 ЗЗД за забавено плащане върху главницата за периода от 13.08.2015 г. до 13.04.2016 г. спиране не е поискано, а са представени доказателства за извършено плащане от страна на дружеството спрямо В. М..
Против осъдителното въззивно решение на Апелативен съд – В., постановено на 21.02.2018 г., в преклузивния срок по чл. 283 ГПК е постъпила касационна жалба, като към нея са приложени доказателства за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът констатира, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на обжалваното от [фирма] въззивно Решение № 40/21.02.2018 г. на Апелативен съд – В., постановено по в. т. д. № 520/2017 г., в частта му, с която е отменено осъдителното първоинстанционно Решение № 103/06.06.2017 г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по т. д. № 283/2016 г. и [фирма] е осъдено да заплати на ищеца сумата от 11 845, 16 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на въззивно решение № 40/21.02.2018 г. на Апелативен съд – В., постановено по в. т. д. № 520/2017 г., в частта, с която е ТД [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] осъдено да заплати на В. М. сумата 11 845, 16 лв. /единадесет хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за месец юли 2015 г. , при внесената по сметка на ВКС гаранция.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се връчи незабавно на молителя [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: