О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 28.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от Председателя Ваня Алексиева ч. т. дело № 1 292/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 475 от 17.03.2014 г. по в. гр. д. № 95/2014 г., с което се потвърждава решение № 5 666/19.06.2013 г. по гр. д. № 13 881/2012 г. на СГС и молителят е осъден да заплати на С. П. Р. сумата от 26 200 лв., представляваща обезщетение за настъпила трайна нетрудоспособност в размер на 100 % с чужда помощ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 04.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5 493,35 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 26.03.2010 г. до подаване на исковата молба в съда – 04.04.2012 г.
Молителят твърди, че е налице подадена от негова страна редовна касационна жалба против горепосоченото въззивно решение на Софийски апелативен съд, поради което и предвид своевременно внесено обезпечение в размер на присъдената сума, то са налице предпоставките на закона – чл. 282, ал. 2, т. 1 и сл. ГПК за допускане на исканото спиране.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия като съобрази изложените доводи и данните по делото намира, че при така представените по делото доказателства молбата за спиране е процесуално допустима.
От молителя е подадена касационна жалба вх. № 4 889/23.04.2014 г. срещу въззивното решение № 475 от 17.03.2014 г. по в. гр. д. № 95/2014 г., основана на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и касае съдебен акт, подлежащ на последващ касационен контрол.
Разгледана по същество молба за спиране е основателна.
Спиране изпълнението на въззивното решение в разглежданата законова хипотеза е обусловено освен от допустимостта на подадената срещу същото касационна жалба и от задължението на молителя да предостави надлежно обезпечение, което съгласно императивно разпореденото от чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е равно на присъдената парична сума. В конкретния случай, същото е в размер на 31 693,35 лв. Видно от приложеното към молбата за спиране преводно нареждане на [фирма] [населено място] – Онлайн – Интернет банкиране от 16.04.2014 г. по сметка на ВКС е внесена сума в размер на 35 279,22 лв. Това обстоятелство обосновава правен извод, че в случая са налице предпоставките на закона, поради което следва да бъде уважено исканото от касатора спиране относно присъдената сума в размер на 31 693,35 лв., като останалото обезпечение относно разноските при искане следва да бъде възстановено.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, на осн. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА изпълнението на въззивно решение № 475 от 17.03.2014 г. по в. гр. д. № 95/2014 г. на Софийски апелативен съд до размера на присъдената и внесена като обезпечение сума в размер на 31 693,35 лв. (тридесет и една хиляди шестотин деведесет и три лв. и тридесет и пет ст.)
Препис от определението да се връчи на молителя [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: