ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238
София, 09 юли 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6717 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 66/22.04.2013 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 115/2013, с което е потвърдено решение № 50/08.01.2013 на Търговищкия окръжен съд по гр.д. № 286/2012, с което е отхвърлен предявеният иск за сумата 600.000 лева обезщетение на имуществените и неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, т. 1, 2 и 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът В. С. Д., представляван от адв. П. В. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността да се претендират вреди от незаконно задържане под стража, за което отговаря съдът, независимо и отделно от вредите от неоснователно обвинение, за което отговаря прокуратурата, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Разградски окръжен съд и Прокуратурата на Република България не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предявения иск не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 18.07.2003 до 16.02.2007 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 116 и чл. 309 НК, като по отношение на него в продължение на четири години е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Ищецът е претърпял вреди от това, че е преследван наказателно за престъпление, което не е извършил, в т.ч. че бил осъден на първа инстанция и едва в последствие – оправдан, но за вредите от това отговаря органът, който повдига и поддържа обвинението.
Съдът намира, че отговорът на повдигнатия въпрос е обусловен от отговора на въпроса „Легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ и в кои случаи”, по който е образувано тълкувателно дело № 5/2013 на ВКС, ОСГК, поради което производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на решение по тълкувателното дело.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по делото на основание чл. 292 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.