О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
София 01.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1759/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. И., А., подадена от пълномощника му адвокат М. А., срещу въззивно решение №975 от 01.07.2010 г. по гр. дело № 1425/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №3148 от 03.12.2009 г. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на клаузата за неустойка в договор за заем от 30.12.2008 г. в размер на 0.5 % на ден върху стойността на забавеното плащане като накърняваща добрите нрави, отхвърлен е предявеният от касатора срещу Е. Г. Я. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 5001 лв. – неустойка по договор за заем от 30.12.2008 год. и касаторът е осъден да заплати на Е. Г. Я. сумата 1 700 лв., получена без основание.
Ответницата по касационната жалба Е. Г. Я., [населено място], оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от Е. Г. Я., [населено място], срещу въззивно решение №975 от 01.07.2010 г. по гр. дело № 1425/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено решение №3148 от 03.12.2009 г. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд, допълнено с решение №882 от 17.03.2010 г. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен искът на жалбоподателката за заличаване на вписаната договорна ипотека по нотариален акт №** по нот. дело №418/2005 г. на нотариус М. С., рег. №***. като Е. Г. Я. е осъдена да заплати на С. К. И. 25 лв. разноски за въззивното производство.
Ответникът по тази касационна жалба С. К. И., А., не е заявил становище.
Въззивният съд е приел, че размерът на уговорената неустойка – 0.5 % на всеки просрочен ден върху стойността на забавеното плащане е прекомерен. Ето защо така уговорена неустойка надхвърля присъщите и предназначение и функции. Тя е в противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна. Заличаването на вписаната неустойка по чл.179, ал.1 ЗЗД не е в правомощията на съда, а на съдията по вписванията в рамките на охранителното производство като последица от уважаване на иск, че ипотечното право не съществува.
Касаторът С. К. И. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос относно значението на размера на неустойката за последиците по чл.92, ал.2 ЗЗД – намаляването и поради прекомерност и като условие за действителност на самата клауза за неустойка, който е решаван противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представени са три решения на ВКС.
Жалбоподателката Е. Г. Я. е изложила твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправен въпрос, отнасящ се до това компетентен ли е съдът да се произнесе по предявения насрещен установителен иск, че ипотеката е погасена. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представено е решение на СГС.
Касационнаите жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
Касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на С. К. И. не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос не се решава противоречиво от съдилищата, нито е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил съществуващата трайно установена съдебна практика, според която автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Е. Г. Я., следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото и се решават противоречиво от съдилищата.
На касатора Е. Г. Я. следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 380 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на С. К. И., А., на въззивно решение №975 от 01.07.2010 г. по гр. дело № 1425/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №3148 от 03.12.2009 г. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка в договор за заем от 30.12.2008 г. в размер на 0.5 % на ден върху стойността на забавеното плащане като накърняваща добрите нрави, отхвърляне на предявения от С. К. И. срещу Е. Г. Я. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 5001 лв. – неустойка по договор за заем от 30.12.2008 год. и осъждане на С. К. И. да заплати на Е. Г. Я. сумата 1 700 лв., получена без основание.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Е. Г. Я., [населено място], на въззивно решение №975 от 01.07.2010 г. по гр. дело № 1425/2010 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено решение №3148 от 03.12.2009 г. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд, допълнено с решение №882 от 17.03.2010 год. по гр. дело №467/2009 г. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен искът на Е. Г. Я. за заличаване на вписаната договорна ипотека по нотариален акт №** по нот. дело №418/2005 г. на нотариус М. С., рег. №***. като Е. Г. Я. е осъдена да заплати на С. К. И. 25 лв. разноски за въззивното производство.
УКАЗВА на Е. Г. Я., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 380 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.