2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
гр. СОФИЯ , 08.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 822 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
П. К. П. е обжалвал въззивното решение на Габровския окръжен съд № 147 от 28.05.2011г. по гр.д.№ 140/2011г. по чл.32 ал.2 ЗС.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
Ответникът М. М. М. е подал писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и е поискал касационната жалба да не бъде допускана за разглеждане по същество като му се присъдят направените разноски за тази инстанция.
Габровският окръжен съд е потвърдил решението на Севлиевския районен съд № 57 от 29.02.2011г. по гр.д.№ 2039/2010 г. с което е разпределено на основание чл. 32 ал.2 ЗС ползването на съсобственото между страните между М. М. М. с квота 159/259 ид.ч. и за ответника – касатор П. К. П. с квота 100/259 ид.ч. дворно място по вариант ІІ на вещото лице.
В. съд е възприел мотивите на районния съд, че с избрания вариант втори най-пълно се охраняват личните права на съсобствениците , защото се осигурява гарантиран достъп до гаражите и до общата водопроводна шахта с ръчна помпа, оставена в зоната за общо ползване.
На единствения наведен във въззивната жалба на П. К. П. конкретен довод за нецелесъобразност на избрания от районния съд вариант за разпределяне на дворното място, тъй като площта определена за индивидуално ползване се наслагва към тази за общо ползване и не може да се ползва ефективно предвид предназначението на гаража, въззивният съд е отговорил въз основа на становището на вещото лице, че не би било по-благоприятно за въззивника, който има по-малка квота, мястото пред гаража се остави за общо ползване, освен това няма да има безпрепятстван достъп до сградите и възможност за ползване на водната шахта.
В изложението за допускане на касационното обжалване, извън неотносимите към този етап на касационното производство доводи за неправилност на решението, се поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС – решение 1603 от 11.10.1999г. по гр.д.№ 395/99г. на ІV г.о., решение на ВС № 39/1977г. по гр.д.№ 2401, І г.о., решение № 95 по гр.д.№ 2322/73г. на ВС, І г.о. . Не е посочен обаче кой е правният въпрос, разрешен противоречиво в обжалваното решение и цитираните от касатора, в които са разгледани различни хипотези, при които разпределянето на ползването е предопределено от икономическото предназначение на помещения в сграда, която има възможност за отдаване под наем, както и за начина на разределяне на ползването в зависимост от това дали сградите в дворното място са лични или съсобствени. Нито един от тези принипни въпроси обаче не е поставян пред въззивния съд и той не го е разглеждал. Спорът между страните е бил концентриран изцяло въру целесъобразността изготвените по искане на страните варианти от гледна точка на интересите предпочитанията на всеки един от съсобствениците , без да е оспорван принципът , по който е съобразено застрояването с гаражи, извън съсобствената сграда. С оглед на изложеното не е налице общото основание на чл.280ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изод на спора на основание чл.81 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски , които представляват платено възнаграждение на адв.Св.К. в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.07.2011г. за отговор по касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд № 147 от 28.05.2011г. по гр.д.№ 140/2011г.
ОСЪЖДА П. К. П. да заплати на М. М. М. разноски за касационното производство в размер на 300 лв./триста лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: