2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1496
София, 28.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №612/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№937/21.01.2011 г., подадена от Г. В. В. от [населено място], приподписана от процесуалните му представители – адвокати Р. С. и Т. К., против въззивно решение №323/15.12.2010 г. по гр.д.№488/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №/03.6.2010 г. по гр.д.№34456/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 60 състав, с което са отхвърлени предявените от В. Г. П. от [населено място] против [фирма] – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че е установено по несъмнен начин спазване процедурата на чл.193 КТ от страна на работодателя, че заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана като е налице препращане към докладна записка с протокол от 30.4.2009 г., в който е констатирана липса на работното място на служителя, за която той не е дал обяснения, както и че изложените съображения от ищцата е нейния процесуален представител не се подкрепят от доказателствения материал, а напротив, потвърждават констатациите на работодателя в протокола от 30.4.2009 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се релевират следните материалноправни въпроси:
1. “Допустимо ли трудовият спор да бъде разгледан по същество, когато на работника е била изпратена по пощата немотивирана заповед за уволнение, в която липсва описание на нарушението – противоречие с чл.195, ал.1 КТ.”
2. “Достатъчно ли е с оглед съдебната защита, заповедта да препраща към “докладна записка”, без да е посочена дата на същата, за да се приеме, че наказаната е запозната с обвиненията към нея ?”. Като противоречива на обжалваното решение практика се сочи решение №1685/19.10.2005 г. Бюлетин ВКС, бр.12/2005 г.
3. “Отказът от даване на обяснение или от участие в съставянето на документ, послужил за уволнението, доказва ли вината на наказаната, както е сторил съдът, или има единствено процесуално значение за съда да разгледа спора по същество” – противоречие с р.36-/98 ІІІ г.о. и р.50/99 ІІІ г.о./бюлетин на ВКС, 2006 г., бр.5, стр.13-15.
4. “Допустимо ли е работодателят да наложи, а съдът да потвърди уволнение, което съставлява и престъпление от общ характер – кражба, без то да бъде установено по реда на НПК, а въз основа на “протокол за липса”, който дори не съдържа факти, а предположения и съмнения на работодателя и останалата част от персонала ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – София , е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяните от касационния жалбоподател материалноправни въпроси от първи до трети включително са съществени за спора предвид обстоятелството, че се съдържат в доводите на ищцата, както и са изложени мотиви по тях от въззивната инстанция. Поради това въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по тях.
Четвъртият, поставен от касационната жалбоподателка, въпрос е ирелевантен за случая, тъй като дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда и наказателната отговорност по Наказателният кодекс са различни отговорности и независими една от друга. Освен това въпросът е ирелевантен за спора, тъй като не е бил поставян от страните по спора и не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по посочения въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 21.12.2010 г. по гр.д.№10674/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение, по подадената от адв. С. П. – процесуален представител на В. Г. П. от [населено място], касационна жалба, вх.№11763/11.02.2011 г. по следните въпроси:
1. “Допустимо ли трудовият спор да бъде разгледан по същество, когато на работника е била изпратена по пощата немотивирана заповед за уволнение, в която липсва описание на нарушението – противоречие с чл.195, ал.1 КТ.”
2. “Достатъчно ли е с оглед съдебната защита, заповедта да препраща към “докладна записка”, без да е посочена дата на същата, за да се приеме, че наказаната е запозната с обвиненията към нея ?”.
3. “Отказът от даване на обяснение или от участие в съставянето на документ, послужил за уволнението, доказва ли вината на наказаната, както е сторил съдът, или има единствено процесуално значение за съда да разгледа спора по същество ?”.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 21.12.2010 г. по гр.д.№10674/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение, по подадената от адв. С. П. – процесуален представител на В. Г. П. от [населено място], касационна жалба, вх.№11763/11.02.2011 г. по въпроса “Допустимо ли е работодателят да наложи, а съдът да потвърди уволнение, което съставлява и престъпление от общ характер – кражба, без то да бъде установено по реда на НПК, а въз основа на “протокол за липса”, който дори не съдържа факти, а предположения и съмнения на работодателя и останалата част от персонала ?”.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на Четвърто гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: