2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1286
София, 28.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №312/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. против въззивно решение №1/03.01.2012 г. по гр.д.№432/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., първи състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1/29.7.2011 г. по с.гр.д.№19/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на К., срещу М. В. П. от [населено място], [община], област П., с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, общо за сумата 117889 лева.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед заключението на вещото лице е установено, че приходите на ответника по иска, реализирани от трудови правоотношения през проверявания период, съответстват на ангажираните доказателства. Относно приходите на ответника в размер на 60000 лева, с източник два договора за заем между ответника и физически лица, всеки от които в размер на 30000 лева е прието, че за доказване на посочените суми свидетелските показания са допустими и не попадат в забраните по чл.164, ал.1 ГПК, тъй като касаят представени писмени договори за заем между две страни, т.е. частни диспозитивни документи, чиято истинност се оспорва от едно трето по отношение на договорите лице. Поради това съдът е приел, че доказването на сключените договори може да стане с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Относно разходите на ответника в размер на 54000 лева, получени като заем от лицето В. С., които ищецът оспорва, е прието, че разпитът на посоченото лице е допустим, като не е налице нито една от хипотезите на чл.164, ал.1, т.т.4, 5 и 6 ГПК, тъй като не се касае до погасяване на установени с писмен акт парични задължения, за установяване на писмени съглашение, в които страната, която иска свидетели е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна, тъй като са налице писмени договори между страните, чието съдържание се установява и от свидетелските показания. Освен това е прието, че не се касае за опровергаване на съдържанието на изходящия от страната частен документ. Съдът е стигнал до извод, че показанията на свидетеля В. С. не са противоречиви или недостоверни, по делото липсват каквито и да е доказателства относно твърдяното от въззивника приятелство между този свидетел и ответника по исковата молба. Поради това е направен извод, че процесните 54000 лева не представляват разход на ответника, тъй като по делото липсват доказателства, че посочената сума е била възстановена на заемодателя.
С оглед изложеното съдът е стигнал до краен извод, че е налице отрицателна разлика в размер на 40,52 М., т.е. разходите на ответника с толкова заплати повече от неговите приходи, или не е налице хипотезата на § 1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. Дали представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи наличието на трудови правоотношения, могат да обосноват доход получен от трудова дейност ?
2. Следва ли сключването на договори за заем, съответно предаването на сумата да бъде удостоверено от трето, неучастващо в сделката лице, а не от страните по нея ?, и
3. Недекларирането на предоставени парични суми в заем за съответния период, съгласно данъчното законодателство, може ли да обоснове законност на паричните суми, получени от заемополучателя в заем ?
Като основание за допускане въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация М. В. П. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация М.В. П. намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Първият от поставените въпроси, а именно – “Дали представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи наличието на трудови правоотношения, могат да обосноват доход получен от трудова дейност ?” е относим частично към спора, тъй като освен доказателствата, установяващи наличието на трудови правоотношения на ответника по исковата молба, съдът е съобразил в своите изводи и данните от заключението на съдебно-икономическата експертиза – вещото лице В., въз основа на които е установено получаването на доходи от тези правоотношения. Поради това отговор на въпроса е даден от двете предходни инстанции, базирайки се доказателства, които се основават не само на установените по безспорен начин трудови правоотношения. Въпросът би бил релевантен за процесния случай изцяло, ако изводите на съда се основават само на доказателства, установяващи наличието на трудовоправна връзка, без доказателства за получени въз основа на нея доходи.
Предвид изложеното въззивното решение по този въпрос не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Вторият от поставените въпроси, а именно – “Следва ли сключването на договори за заем, съответно предаването на сумата да бъде удостоверено от трето, неучастващо в сделката лице, а не от страните по нея ?” е относим към изводите на въззивната инстанция, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Третият от поставените въпроси, а именно “Недекларирането на предоставени парични суми в заем за съответния период, съгласно данъчното законодателство, може ли да обоснове законност на паричните суми, получени от заемополучателя в заем ?” е неотносим към спора, тъй като въззивната инстанция не е изложила изводи.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1/03.01.2012 г. по гр.д.№432/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., първи състав, по касационна жалба, вх.№425/312.01.2012 г., подадена от К. по първия и третия въпроси.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1/03.01.2012 г. по гр.д.№432/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., първи състав, по касационна жалба, вх.№425/312.01.2012 г., подадена от К. по втория въпрос.
НАСРОЧВА делото за съдебно заседание за 04.02.2013 г. от 9.00 часа, за която дата страните да се призоват чрез обнародване на призовката в “Държавен вестник”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: