О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 257
гр. София, 18.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1075/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. фонд-София срещу решение № 284/24.02.2012 г. по гр.д. № 3226/11г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която са уважени исковете на Ф. Ф. С., Ю. С. С., С. Х. А. и А. М. А. за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ за разликата между сумите от по 37 000 лева до уважените размери от по 75 000 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва от 15.10.2007 г.. до окончателното плащане.Навеждат се оплаквания за необоснованост на обжалваното решение.
Същото въззивно решение се обжалва и от страна на ищците Ф. Ф. С., Ю. С. С., С. Х. А. и А. М. А. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им срещу Г. фонд- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от по 75 000 лева до пълнопредявения размер от по 95 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. фонд- [населено място] в отговора на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е преценил за достатъчен размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, въззивният съд е приел, че вследствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 18.03. 2007 г., при което са загинали С. Ю. С.-син на първите двама ищци , А. алиосманова С.-дъщеря на другите двама и Е. С. Ю.-внуче на ищците. От механизма на самото ПТП, така както е установен от събраните по делото писмени доказателства/протоколи от следствено дело/ и приетото заключение на тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че вина за пътния инцидент е имал водача на л.а. „Пежо 405” с рег. [рег.номер на МПС] , който се движил изцяло в насрещната лента със скорост двойнопревишаваща съобразената скорост, с оглед намалената видимост на пътния участък . Гражданската отговорност на водача на автомобила не е била обект на задължителна застраховка „ГО на водача на МПС.. С оглед изложеното и като е взел в предвид тежките душевни страдания при загубата от страна на ищците на своите деца и, съдът е определил обезщетение по чл.52 от ЗЗД за страданията от загубата на своя родител в общ размер на по 75 000 лева за всеки един от ищците.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане до касация към касационната жалба на ответника Г. фонд-София не се сочи изобщо правен въпрос обусловил изхода по спора, като първо изискване за допускане до касация, съгласно самата разпоредба на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 от цитираното ТР. Вместо това се сочат оплаквания за необоснованост на изводите на съда вследствие на несъобразяване с особеното мнение на едно от вещите лица изготвили заключение по САТЕ за механизма на ПТП и за липса на основание за солидарна отговорност, което пък оплакване освен, че няма място във фазата по преценка за допускане до касация като такова касаещо законосъобразността на обжалвания акт и не отговаря на действителността, тъй като не е налице ангажиране на солидарната отговорност на когото и за е било в самия обжалван акт. С оглед липсата на формулиран правен въпрос и на обосноваване на основания за допускане до касация, такава е следва да се допуска по касационната жалба на ответния Г. фонд.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 284/24.02.2012 г. по гр.д. № 3226/11г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която са отхвърлени исковете на Ф. Ф. С., Ю. С. С., С. Х. А. и А. М. А. срещу Г. фонд- [населено място] за присъждане на обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ за разликата между уважената част от по 75 000 лева до пълнопредявения размер от по 95 000 лева на всеки от тях.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284/24.02.2012 г. по гр.д. № 3226/11г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която са уважени исковете на Ф. Ф. С., Ю. С. С., С. Х. А. и А. М. А. за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.288 ал.1 от КЗ за разликата между сумите от по 37 000 лева до уважените размери от по 75 000 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва от 15.10.2007 г.. до окончателното плащане
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.