ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.677
гр. София, 14.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2074/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „Н. Н.”-гр.София срещу решение от 08.05.2012 г. по в. гр.д. № 9340/2011 на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 21.01.2011 г. постановено по гр.д. № 30792/2009 г. на СРС,ГО-30 с-в в частта , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Столична община за заплащане на сумата 24 500 лева на основание чл.191 ал. 1 ЗЗД –стойност на гражданските плодове, които ищецът е осъден да върне на действителния собственик на имота, от който е бил съдебно отстранен и в частта за разноските, както и по касационна жалба от страна на ответника Столична община срещу същото решение в частта, с която е потвърдено пъроинстанционното решение в частта , с която е уважен искът за разваляне на основание чл. 189 ал.1 изр.1 ЗЗД на сключения между страните договор за продажба на общински недвижим имот-магазин 2а /кафе аперитив/ в [населено място], [улица], поради принадлежността на имота на трето лице и искът за връщане на цената.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят-ищец се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна Столична община в писмен отговор на касационната жалба на ищеца изразява становище за липса на основания за допускане до касация .В изложението към своята касационна жалба не сочи обуславящ изхода по спора правен въпрос, нито обосновава някой от допълнителните критерии за дискреция по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че между страните по делото на 27.06.2002 г.е бил сключен договор за продажба на общински недвижим имот-магазин 2а /кафе- аперитив/ в [населено място], [улица] между праводателя на ищеца като купувач и ответната община като продавач при цена 17 000 лева-платени изцяло от купувача-ищец. С влязло в сила съдебно решение от 17.01.2005 г. по гр.д.1901/2003 на СРС-49 с-в е уважен ревандикационен иск на [фирма] срещу праводателя на ищеца относно установяване спорното право на собственост и предаване фактическата власт върху процесния имот. По силата на издаден в полза на действителния собственик изпълнителен лист по т.д. №1424/2002 г. СГС,VІ-5 с-в и споразумение между ищеца и [фирма] от 04.02.2008 г. първият е заплатил на втория пропуснати ползи на основание чл.59 ЗЗД в размер на 37 000лева-общо.
На база така установените факти по настоящия спор, съдът е развалил приватизационния договор на основание чл.189 ал.1 във връзка с чл.87 а.3 ЗЗД, поради принадлежността на продадения имот изцяло на трето лице и е осъдил продавача СО да заплати на ищеца-купувач сумата от 17000 лева-продажна цена на основание чл.189 ал.2 ЗЗД във връзка с чл.55 ЗЗД. Върху тази сума не се дължи лихва по чл.86 ЗЗД, тъй като цената подлежи на връщане от датата на развалянето –т.е. от датата на влизане в сила съдебното решение по иска за разваляне.
Доколкото по делото е установено, че на ищеца-купувач към датата на сключване на приватизационната продажба са били известни правата на третото лице върху имота , тъй като от страна на първия е подписана декларация,че е запознат с тръжната документация, в която фигурира правния анализ , в който от своя страна са отразени и претенциите за собственост на [фирма], то съдът е направил извод,че отношенията между страните по спора следва да се уредят в хипотезата на чл.192 ал.1 ЗЗД, която изключва правото по чл.191 ал.1 ЗЗД на евицирания купувач на стойността на плодовете, които е осъден да върне на действителния собственик.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя-ищец се сочи като обуславящ изхода на спора въпросът за това, дали под знанието на купувача по чл.192 ал.1 ЗЗД за правата на трети лица върху имота предмет на договора за продажба се има в предвид запознаването на същия със заявените претенции отразени в правния анализ към тръжната документация при извършване на приватизационна продажба на общински имот.
Твърди се, че по този въпрос решението се явява в противоречие с влязлото в сила решение №860 по гр.д. №548/2010 на САС,ГК-1 с-в, доколкото в последното се застъпва отговорът, че знанието по чл.192 ал.1 ЗЗД се отнася само до признати права, които легитимират третото лице като носител на вещни права върху имота, а не претенции от тяхна страна.
Следователно налице е противоречие в практиката на съдилищата по този въпрос като основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на обжалваното от ищеца-касатор решение в съответната част.
В изложението към своята касационна жалба ответникът СО не сочи правен въпрос, нито обосновава някой от допълнителните критерии за дискреция по чл.280 ал.1 ГПК, макар и формално да се позовава на чл.280 т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед липсата на формулиран правен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска / в този смисъл: т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010/.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на Столична община.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] -гр.София срещу решение от 08.05.2012 г. по в. гр.д. № 9340/2011 на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 21.01.2011 г. постановено по гр.д. № 30792/2009 г. на СРС,ГО-30 с-в в частта , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Столична община за заплащане на сумата 24 500 лева на основание чл.191 ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на [фирма] -гр.София да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 490 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.05.2012 г. по в. гр.д. № 9340/2011 на Софийски градски съд по искане на Столична община, в частта, с която е потвърдено пъроинстанционното решение в частта , с която е уважен искът за разваляне на основание чл. 189 ал.1 изр.1 ЗЗД на сключения между страните договор за продажба на общински недвижим имот-магазин 2а /кафе аперитив/ в [населено място], [улица],поради принадлежността на имота на трето лице и за връщане на продажната цена
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.