5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София 20.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 1167/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Т. Д. И., чрез адв. К. А., против решение № 1887 от 5. 11. 2014 г. по гр. д. № 2258/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение № 2482 от 12. 06. 2014 г. по същото дело. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Руска Д. Л. и П. Д. И. изразяват становище за неоснователност на същата и за липса на противоречие между изводите на въззивната инстанция по поставените от касатора правни въпроси с посочените в изложението тълкувателни решения и решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение на окръжният съд е потвърдено решение № 1868 от 30. 04. 2014 г. по гр. д. № 15339/2011 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 2482 от 12. 06. 2014 г. по същото дело в частта, с която е допусната делба на дворно място находящо се в [населено място], кв. К., [улица], с площ от 823 кв.м., нанесено като поземлен имот с идентификатор 56784.534.341 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48/3. 06. 2009 г. на директора на А., между П. Д. И. и Т. Д. И. при дялове 4/9 ид.ч. за Т. Д. И. и 5/9 идеални части за П. Д. И., на приземен /първи/ етаж от построената в имота масивна жилищна сграда, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 56784.534.341.8.1 по кадастралната карта на града, между П. Д. И. и Т. Д. И. при дялове 1/3 ид.ч. за Т. Д. И. и 2/3 идеални части за П. Д. И. и на две стопански постройки, находящи се в описаното дворно място, нанесени като самостоятелни обекти /складове/ с идентификатори 56784.534.341.9, с площ от 42 кв.м., и 56784.534.341.11, с площ от 5 кв.м., по кадастралната карта на [населено място] между П. Д. И., Т. Д. И. и Руска Д. Л., при дялове по 1/3 идеална част за всеки от тях. П. решение е влязло в сила в частта, с която е допусната делба на две самостоятелни жилища /апартаменти/ на втория етаж от жилищната сграда, нанесени като самостоятелни обекти с идентификатори 56784.534.341.8.2 с площ от 88, 6 кв.м. и 56784.534.341.8.3 с площ от 64, 7 кв.м. между Т. Д. И. и П. Д. И. при дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях.
Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на дворно място находящо се в [населено място], кв. К., [улица], с площ от 823 кв.м., нанесено като поземлен имот с идентификатор 56784.534.341 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48/3. 06. 2009 г. на директора на А., между П. Д. И. и Т. Д. И. при дялове 4/9 ид.ч. за Т. Д. И. и 5/9 идеални части за П. Д. И.. За да потвърди първоинстанционното решение в посочената част въззивният съд е приел, че Т. Д. И. е придобил собствеността върху 1/3 идеална част от на основание договор за дарение от 27. 04. 1989 г., сключен с н.а. № 117/89 г., с който родителите му Д. И. и П. И. са дарили на синовете си Т. и П. И. по 1/3 идеална част от дворното място, заедно с целия първи етаж /над приземния/ от построената в него жилищна сграда, а 1/9 идеална част по наследство от родителите си Д. и П. И., които са го придобили на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 151/28. 01. 1958 г. Прието е, че П. Д. И. е придобил 1/3 ид.ч. на основание договор за дарение сключен с н.а. № 117/89 г., 1/9 ид.ч. по наследство от родителите си Д. и П. И. и 1/9 идеална част на основание договор за дарение от 4. 11. 2013 г., сключен с н.а. № 143/13г., с който сестра му Руска Д. му дарява придобитите от нея по наследство от родителите й 1/3 идеална част от приземния етаж, заедно с 1/9 идеална част от дворното място. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се поставят никакви правни въпроси, относими към иска за делба на дворното място, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на решението в тази част.
Не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и в частта относно приземния /първи/ етаж от построената в имота масивна жилищна сграда, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 56784.534.341.8.1 по кадастралната карта на града. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делба на приземния етаж между Т. и П. И., при дялове 1/3 за Т. И. и 2/3 за П. И., въззивният съд е приел, че Т. И. е придобил 1/3 идеална част от правото на собственост по наследство от родителите си Д. и П. И., които са били собственици на основание чл. 92 ЗС, чрез построяване на жилищна сграда в собствен имот, купен с н.а. № 151/28. 01. 1958 г., а П. И. е придобил 1/3 идеална част по наследство от родителите си и 1/3 идеална част на основание договор за дарение от 4. 11. 2013 г., сключен със сестра му Руска Д. с н.а. № 143/13г. Прието е, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, че приземният етаж в цялост представлява самостоятелно жилище, тъй като включва следните помещения: четири стаи, входно антре, склад, баня с тоалетна – в източната част на етажа, със светла височина 2, 27 – 2,37 м., отговарящи на нормативните изисквания за жилище при намалена височина на помещенията и две помещения и баня със светла височина 2,16 м., находящи се в западната част на етажа.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси, касаещи иска за делба на приземния етаж: а/ дали при пристрояване на самостоятелен жилищен обект пристроеното става собственост на собствениците на терена по приращение /чл. 92 ЗС/; б/. дали етаж от жилищна сграда, който не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, е прилежаща част към съществуващите в сградата самостоятелни жилищни обекти и е съсобствен между съсобствениците на жилищните обекти. Твърди се, че приетото по тези въпроси противоречи на решение № 109 от 14. 06. 2010 г. по гр. д. № 446/2009 г. на ВКС. В решението на ВКС е обсъждана възможността да се придобие по давност сграда, представляваща самостоятелен обект на право на собственост, при което носители на правото на собственост върху имота и върху придобитата по давност сграда ще са различни лица и презумпцията по чл. 92 ЗС следва да се приеме за оборена. В обжалваното решение на окръжен съд е прието, че построеният през 1959 г. приземен етаж от сградата е представлявал самостоятелно жилище към построяването му и пристроените към него през 1989 г. помещения са станали собственост на собствениците на жилището, който извод е свързан с приложението на чл.чл. 97 и 98 ЗС. Прието е, че понастоящем приземният етаж в цялост представлява самостоятелно жилище, а не прилежаща част към съществуващите в сградата самостоятелни жилищни обекти /две жилища над приземния етаж/ и следва да бъде допуснат до делба като самостоятелен обект на правото на собственост. Тоест, въпросите относими към спора предмет на настоящото дело и тези разглеждани в цитираното решение на ВКС не са идентични, правните изводи в решенията касаят приложението на различни правни норми, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта по иска за приземния етаж.
Относно допуснатите до делба две помощни постройки нанесени като обекти с идентификатори 56784.534.341.9 /с площ от 42 кв.м., представляваща обор/ и 56784.534.341.11 /с площ от 5 кв.м., представляваща фурна/ по кадастралната карта на [населено място] във въззивното решение е прието, че съсобственици на същите, при равни дялове, са Т., П. и Руска Д., на основание наследяване на родителите им, които към смъртта си са ги придобили на осн.чл. 92 ЗС. Прието е за недоказано възражението на съделителя Т. Д. И. за придобиване по давност на постройките, чрез упражнявано в продължение на повече от десет години /от 1994-1995 г. до настоящия момент/ владение, както и че Руска Д. е дарила на брат си П. Д. само притежаваните идеални части от жилището на приземния етаж и от дворното място, без стопанските постройки.
Първият въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касае възможността съсобственик по наследство на дворно място и на самостоятелни жилищни обекти в построена в същото жилищна сграда да придобие по давност находящи се в дворното място стопански постройки и да стане техен изключителен собственик – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с ТР № 1/2012 г., ТР № 4/2012 г., решение № 5 от 25. 01. 2010 г. по гр. д. № 2728/08 г. на ВКС, решение № 109 от 14. 06. 2010 г. по гр. д. № 446/2009 г. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е разгледан във въззивното решение и е от значение за изхода на делото по иска за делба на посочените обекти, но изводите на окръжния съд по този въпрос не противоречат на цитираните тълкувателни решения. Съдът е приел за неоснователно възражението на съделителя Т. И. за придобиване по давност на стопанските постройки не защото е достигнал до извод за принципна невъзможност при съсобственост, произтичаща от наследяване, един от наследниците да придобие по давност идеалните части на останалите наследници и да се позове на давността чрез възражение, а поради недоказаност на намерението за своене на идеалните части на останалите наследници. По-конкретно, приел е, че събраните по делото доказателства установяват само упражняване на самостоятелна фактическа власт върху стопанските постройки от Т. И. повече от десет години преди предявяване на иска за делба, но не и демонстрирано по отношение на останалите сънаследници намерение да започне да държи като свои и техните идеални части. Изводите на съда не противоречат на посочените тълкувателни решения, според които презумпцията по чл. 69 ЗН е неприложима при съсобственост произтичаща от наследяване, тъй като наследникът владее своята идеална част и държи идеалните части на останалите наследници и, за да придобие по давност идеалните части на сънаследниците, трябва да докаже не само факта на упражнявана фактическа власт върху наследствения имот, но и извършването на действия, демонстриращи спрямо сънаследниците намерението му за своене и на техните идеални части, както и че позоваването на придобивна давност може да се упражни и чрез възражение. Поради изложеното, не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по този въпрос.
Другият поставен въпрос срещу решението в тази част е свързан със задължението на въззивния съд и в случаите, при които прилага чл. 272 ГПК, да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му правораздавателна дейност. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не се е съобразил с указанията по този въпрос, дадени с ТР № 1/01г. Такова противоречие не е налице. В. съд е изложил и свои собствени фактически и правни изводи по основателността на иска за делба на стопанските постройки и на възражението на съделителя Т. И. за придобиването им по давност. Мотивите към въззивното решение не се изчерпват с препращане към мотивите на първоинстанционния съд, поради което не би могло да се приеме, че не са съобразени указанията, дадени с ТР № 1/01г.,
Последният въпрос касаещ иска за делба на стопанските постройки, който се извежда от изложението, е свързан с проблема за възможността да се запази право на собственост върху идеална част от стопанска постройка, която няма самостоятелно значение, предназначена е да обслужва дворното място или построена в него жилищна сграда и е тяхна принадлежност, от съсобственик, който е прехвърлил на друг съсобственик всички притежавани идеални части от дворното място и жилищната сграда. Този въпрос е решен в противоречие с решение № 109 от 14. 06. 2010 г. по гр. д. № 446/2009 г. на ВКС, съдържащо извод, че собственост на сграда отделно от имота може да се притежава от лице, което не е собственик на терена, ако сградата е самостоятелен обект на правото на собственост и е оборена презумпцията на чл. 92 ЗС. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението в частта досежно иска за делба на стопанските постройки на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса в размер на 40 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК и съгласно приетото в ТР № 6/6. 11. 2013 г., т. 17.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1887 от 5. 11. 2014 г. по гр. д. № 2258/2014 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 1868 от 30. 04. 2014 г. по гр. д. № 15339/2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е допусната делба на две стопански сгради, построени в дворно място находящо се в [населено място], кв. К., [улица], с площ от 823 кв.м., нанесено като поземлен имот с идентификатор 56784.534.341 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48/3. 06. 2009 г. на директора на А., нанесени като самостоятелни обекти /складове/ с идентификатори 56784.534.341.9 и 56784.534.341.11 по кадастралната карта на [населено място], между П. Д. И., Т. Д. И. и Руска Д. Л., при дялове по 1/3 идеална част за всеки от тях.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалите части.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Т. Д. И. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 40 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба в допуснатата част ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: