Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 21.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.12.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4389 /2018 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. В. Х. срещу определение № 20193 от 01.10.2018 г. по възз. ч. гр.д. № 8473 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено определение от 20.04.20148 г. по гр.д. № 32152 /2016 г. на Софийски районен съд, 38 с-в., с което е върната исковата молба на жалбоподателя срещу С. Б. М. по иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за лишаване от ползването на 14 /30 ид.ч. от апартамент за периода от 13.06.2011 г. до 13.06.2016 г. в размер на 15 000 лева (по 250 лева за 60 месеца) и по иск за изтекли лихви върху това вземане в размер на 4 000 лева.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за периода от 13.06.2011 г. до 13.06.2016 г. е недопустим, тъй като страните са обвързани от влязло в сила на 19.04.2011 г. определение, инкорпорирано в съдебно решение от 17.01.2011 г. по извършване на съдебна делба, с което е уважено искане на праводателя на жалбоподателя срещу ответника с правно основание чл.282,ал.2 ГПК (отм.) за постановяване на привременна мярка за дължимо обезщетение до приключване на делбата за заплащане на сумата 210 лева месечно от датата на влизане в сила на съдебния акт по чл.282,ал.2 ГПК (отм.) до окончателното приключване на делбеното производство и че такова не е настъпило, тъй като не е извършена постановената със същото решение публична продан на имота.
Така въззивният съд е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че датата на влизане в сила на съдебния акт по чл.282,ал.2 ГПК (отм.) и датата на окончателното приключване на делбеното производство са един и същ момент.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от частния жалбоподател въпрос за крайния момент, до който се дължи обезщетение срещу ползването на делбените имоти, постановено на основание чл.282,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.) или чл.344,ал.2 от действащия ГПК – дали до влизане в сила на решението по извършването на съдебната делба, с което процесният имот е изнесен на публична продан или до постановяване или влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за възлагането на имота. Въпросът се свежда до въпроса кой е моментът на окончателното извършване на делбата, предвиден в разпоредбите на чл.282,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.) и чл.344,ал.2 от действащия ГПК.
Доколкото на настоящия състав не са известни разрешения с решения по чл.290 ГПК или определения по чл.274,ал.3 ГПК, настоящият състав приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че моментът на окончателното извършване на делбата, който е визиран в разпоредбите на чл.282,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.) и чл.344,ал.2 от действащия ГПК, които са с идентично съдържание, до когато е предвидено, че съдът в производството по съдебна делба по искане на някой от съделителите постановява привременни мерки – разпределя ползването на делбените имоти и присъжда суми, които едни от съсобствениците трябва да плащат на други срещу ползването, е моментът в който влиза в сила решението по извършването на делбата.
По основателността на частната жалба:
При дадения отговор на правния въпрос и при извод, че със съдебно решение от 17.01.2011 г. по извършване на съдебна делба делбеният съд е постановил като привременна мярка на основание чл.282,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.) разпределение на ползването на процесния имот и заплащането от С. Б. М. на Е. Х. Ч., праводател на частния жалбоподател Б. В. Х., който е трето лице – помагач на страната на Е. Х. Ч. в делбеното производство, на сумата 210 лева месечно за лишаване от ползването на 14 /30 ид.ч. от апартамента, чиято делба се извършва, от датата на влизане в сила на съдебния акт по чл.282,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.) – до окончателното приключване на делбеното производство и че това определение не е обжалвано от страните и е влязло сила на 19.04.2011 г., а съдебното решение по извършване на делбата е влязло в сила на 17.07.2015 г., (видно от определение по № 300 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 2446 /2015 г. на ВКС, второ г.о. и от отбелязването върху самото решение) и при извода, че страните по настоящото дело са обвързани от влезлите в сила определение и решение по делото, следва извод, че претенцията на Б. В. Х. срещу С. Б. М. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС е недопустима за периода от 13.06.2011 г. до 17.07.2015 г. и за сумата 12 283.33 лева (по 250 месечно) и допустима за периода от 17.07.2015 г. до 13.06.2011 г. за сумата 2 716.67 лева, а искът за изтекли лихви в размер на 4 000 лева върху сумата 15 000 лева за целия период от 13.06.2011 г. до 17.07.2015 г., който не е разглеждан в делбеното производство, е допустим.
От изложеното следва, че частната жалба е частично основателна и обжалваното определение е незаконосъобразно в обсъдената по-горе част и следва да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат приети за разглеждане както е посочено и първоинстанционният съд да извърши процесуални действия по разглеждането и решаването им.
Страните в това производство не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
По частна жалба на Б. В. Х. ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 20193 от 01.10.2018 г. по възз. ч. гр.д. № 8473 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено определение от 20.04.20148 г. по гр.д. № 32152 /2016 г. на Софийски районен съд, 38 с-в., с което е върната исковата молба на Б. В. Х. срещу С. Б. М. по иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за периода от 13.06.2011 г. до 13.06.2016 г. в размер на 15 000 лева (по 250 лева за 60 месеца) и по иск за изтекли лихви върху това вземане в размер на 4 000 лева.
Отменя определение № 20193 от 01.10.2018 г. по възз. ч. гр.д. № 8473 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о. и потвърденото с него определение от 20.04.20148 г. по гр.д. № 32152 /2016 г. на Софийски районен съд, 38 с-в. в частта, с която с него е върната исковата молба на Б. В. Х., с която той е предявил срещу С. Б. М. иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за периода от 17.07.2015 г. до 13.06.2016 г. за сумата 2 716.67 лева и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за изтекли лихви върху сумата 250 лева месечно за периода от 13.06.2011 г. до 13.06.2016 г.. (върху общо 15 000 лева) за сумата 4 000 лева и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на тези искове.
Потвърждава определение № 20193 от 01.10.2018 г. по възз. ч. гр.д. № 8473 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о. и потвърденото с него определение от 20.04.20148 г. по гр.д. № 32152 /2016 г. на Софийски районен съд, 38 с-в. в частта, с която с него е върната исковата молба на Б. В. Х., с която той е предявил срещу С. Б. М. иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за периода от 13.06.2011 г. до 17.07.2015 г. и за сумата 12 283.33 лева (по 250 лева месечно).
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.