О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
гр.София, 12.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 922/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. М. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 154 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 175/ 2012 г. С посоченото решение е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 7485/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] искове, квалифицирани по чл.242 вр. чл.128 от КТ, за заплащане на сумите 68 041 лв – допълнително трудово възнаграждение за месец декември 2008 г. и 1670,88 лв – дължимо трудово възнаграждение за период август – ноември 2011 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправният въпрос може ли нищожност на решение на общо събрание на съдружници в търговско дружество да бъде релевирана по друго съдебно производство, извън образуваните по иск по чл.74 от ТЗ. Счита също, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Повдига и материалноправният въпрос от кой момент се счита прекратен трудовия договор – от момента на получаване на писменото изявление от работника или от момента на узнаването на това изявление. Твърди, че по този въпрос има противоречива съдебна практика и на тези основания претендира за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. По първия въпрос поддържа, че предвид подсъдността на иска по чл.74 от ТЗ (пред окръжен съд), пред районен съд не могат да се правят възражения за нищожност на решение на общо събрание. По втория въпрос поддържа, че няма представени доказателства за наличие на противоречива практика. Моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно жалване на въззивното решение – за частично основателно.
За да го постанови, въззивният съд е приел, че ищцата има вземане за трудово възнаграждение за месец декември 2008 г. за 68 041 лв, но като съдружник в [фирма] е дала съгласието си, на проведено общо събрание на дружеството, тази сума да бъде внесена като допълнителна парична вноска в полза на дружеството. По възраженията на ищцата съдът е постановил, че оспорвания за нищожност на решение на общо събрание на съдружници в търговско дружество могат да бъдат предмет на производство по иск по чл.74 от ТЗ, но не и да бъдат обсъждани инцидентно по друго исково производство. По въпроса дължи ли се трудово възнаграждение на ищцата за период август – ноември 2011 г., съдът е изследвал дали за исковия период трудовото правоотношение е било прекратено и е приел, че това е станало от момента на узнаване за заповедта за уволнение.
При тези мотиви на въззивния съд и двата поставени от жалбоподателката въпроса обуславят въззивното решение, но по втория не се установяват твърденията й за наличие на противоречива практика. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в тежест на касатора е да посочи и представи противоречивата практика, на която се позовава като основание за допускане на обжалването. В случая не са представени копия от решения, които според жалбоподателката разрешават противоречиво въпроса за момента на прекратяване на трудовото правоотношение, така че по този въпрос и за тази част на въззивното решение обжалването не може да се допусне.
Що се касае до първия въпрос обаче, той, освен че обуславя въззивното решение в останалата част, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС), което се явява основание за допускане на обжалването по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Плевенски окръжен съд № 154 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 175/ 2012 г. в частта, отхвърляща предявения от Н. М. П. против [фирма] иск за сумата 1 670,88 лв – дължимо трудово възнаграждение за период август – ноември 2011 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 154 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 175/ 2012 г. в останалата част.
Жалбоподателката е ищец по трудов спор, не дължи държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: