О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
гр.София, 10.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4907/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на П. на Р. Б. (П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 887 от 08.05.2013 г. по гр.д.№ 3979/ 2012 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 13319/ 2010 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на С. А. Г. на основание чл.2 ЗОДОВ сумата 60 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 300 лв обезщетение за имуществени вреди, като за разликата до пълните предявени размери съответно от 775 000 лв и 25 000 лв исковете са отхвърлени.
Ищецът С. Г. не е обжалвал въззивното решение, съответно в частта, в която претенциите му са отхвърлени, същото е влязло в сила.
П. атакува въззивното решение в отхвърлителната му част и по двата иска. Представителят й повдига правните въпроси за задължението на въззивния съд да подложи на преценка всички обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост; да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение; и да не присъжда обезщетение за вреди, за които такава връзка не е налице. Според П. тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Повдига и материалноправният въпрос за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, по който според П. има противоречива практика на съдилищата. Тези въпроси са формулирани във връзка с иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Касателно имуществените вреди са повдигнати правните въпроси подлежи ли на обезщетяване по реда на ЗОДОВ като вреда от незаконно обвинение разходът за адвокатско възнаграждение за защита срещу това обвинение и длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, които са направени от страната по делото. Тези въпроси според П. са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна С. А. Г. оспорва жалбата и поддържа, че по поставените от касатора въпроси въззивният съд е съобразил установената практика, включително обвързващата практика на ВКС. Според него не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за частично основателно, в частта, в която е уважен искът за обезщетяване на неимуществени вреди в размер 60 000 лв. Налице са основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като съдът е определил размерът на това обезщетение без да съобрази посочените в ППВС № 4 от 1968 г. релевантни обстоятелства относно критерия „справедливост” Поради това в тази част обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол.
Не следва да се допусне до такъв контрол решението в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди. От въпросите, които П. повдига във връзка с тази искова претенция, обуславя въззивното решение само материалноправният въпрос съставлява ли имуществена вреда, която се обезщетява по реда на ЗОДОВ, разноските за адвокатска защита срещу незаконно повдигнато обвинение. Този въпрос обаче е разрешен от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с установената съгласно чл.291 ГПК обвързваща практика на ВКС. Тази практика е категорично установена (срв. решение № 355 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 563/2009 г., IV г. о., решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о.) и еднозначно приема, че разходваните средства за адвокатска защита в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ.
Що се касае до процесуалноправният въпрос длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, които са направени от страната по делото, той не обуславя въззивното решение, тъй като въззивният съд не е постановил, че е освободен от задължението да обсъжда възраженията на страните, нито фактически се е отклонил от него.
Поради това съдът приема, че само отчасти са налице предпоставките за осъществяване на касационен контрол върху обжалвания акт и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 887 от 08.05.2013 г. по гр.д.№ 3979/ 2012 г. в частта, в която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на С. А. Г. на основание чл.2 ЗОДОВ сумата 1 300 лв обезщетение за имуществени вреди.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 887 от 08.05.2013 г. по гр.д.№ 3979/ 2012 г. в останалата част.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: