5
определение на ВКС, ГК, Първо г.о. по гр.д.№ 6544 по описа за 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 02.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 6544 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. С. срещу решение № 166 от 18.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 154 по описа за 2014 г. на Кърджалийския окръжен съд за потвърждаване на решение № 147 от 12.03.2014 г. по гр.д.№ 364 от 2011 г. на Районен съд-гр.М., с което е отхвърлена претенцията на съделителката Н. И. С. за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК на два от допуснатите до делба застроени имота /имот с пл.№ 139 в кв.9 и имот с пл.№ 126 в кв.8 по плана на [населено място], общ.К., област К./ и делбата е извършена чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК на петте допуснати до делба имота между двамата съделители Н. И. С. и Х. И. Й..
К. Н. И. С. твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита, че решението противоречи на посочена от нея практика на ВКС по следните правни въпроси, доуточнени от настоящия състав на ВКС както следва: 1. Следва ли да бъде уважена претенция по чл.349, ал.2 във вр.с ал.4 ГПК на съделител, отговарящ на кумулативно предвидените предпоставки по чл.349, ал.2 ГПК, ако от страна на другия съделител не е направена валидна възлагателна претенция /тоест липсва конкуренция при възлагането/ или ако този друг съделител не отговаря на визираните в чл.349, ал.2 ГПК предпоставки за възлагане и 2. Приложим ли е посоченият в чл.353 ГПК способ за делба между двама съсобственици с равни квоти, когато предмет на делбата са няколко недвижими имоти, от които само един е жилищен и поделяем. Освен това, твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: 3. Следва ли несвоевременно направени искания за допускане на доказателства в производство по делба да бъдат отхвърлени от съда с определение или следва да се вземат предвид при решаване на делото.
Ответникът по жалбата Х. И. Й. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт- въззивно решение по иск за делба.
Вторият поставен от касаторката правен въпрос /приложим ли е посоченият в чл.353 ГПК способ за делба между двама съсобственици с равни квоти, когато предмет на делбата са няколко недвижими имоти, от които само един е жилищен и поделяем/ е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение. С него въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за извършване на делба между двамата съделители /брат и сестра/ на допуснати до делба при равни квоти 5 имота, измежду които само един жилищен, чрез такова разпределение на тези имоти, при което жилищният имот е останал изцяло в дял на единия съделител, макар че този имот е бил поделяем.
По този въпрос решението противоречи на задължителната практика на ВКС /например решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 144 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/, в която се приема, че разпределение по реда на чл.353 ГПК на различни по вид самостоятелни имоти е допустимо, само ако от тези разнородни имоти могат да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество за всеки от съделителите. Поради това решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за извършване на делба чрез разпределение на петте допуснати до делба имота, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В останалата част, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на претенцията на касаторката по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на два от общо петте допуснати до делба имота /имот с пл.№ 139 и имот с пл.№ 126 по плана на [населено място]/ въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради следното:
1. Първият от поставените от касаторката правни въпроси /следва ли да бъде уважена претенция по чл.349, ал.2 във вр.с ал.4 ГПК на съделител, отговарящ на кумулативно предвидените предпоставки по чл.349, ал.2 ГПК, ако от страна на другия съделител не е направена валидна възлагателна претенция /тоест липсва конкуренция при възлагането/ или ако този друг съделител не отговаря на визираните в чл.349, ал.2 ГПК предпоставки за възлагане/ не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение в горепосочената част, поради което не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационно обжалване: В решението си въззивният съд е отхвърлил претенцията на съделителката Н. С. за възлагане на допуснатия до делба жилищен имот не защото е приел, че другият съделител Х. Й. е направил валидна възлагателна претенция и отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане, а защото Н. С. не е отговаряла на предвидените в чл.349, ал.2 ГПК условия за възлагане на имота /не е живяла в жилищния имот към момента на смъртта на наследодателя й и неин баща и не е представила надлежни доказателства, че не притежава друг жилищен имот не само на територията на [община], а на територията на цялата страна/.
2. Вторият поставен въпрос /когато двамата съделители имат равни дялове в съсобствеността и само един от няколкото допуснати до делба имоти е жилищен и е поделяем, следва ли делбата да бъде извършена чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, при което поделяемият жилищен имот да остане в дял само на един от съделителите, или в този случай следва да се оформят два дяла, във всеки от които да има дял от поделяемия жилищен имот, и двамата съделители да теглят жребий/ няма отношение към решението в частта за отхвърляне на претенцията по чл.349, ал.2 ГПК, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението по тази претенция.
3. Третият поставен въпрос /следва ли несвоевременно направени искания за допускане на доказателства в производство по делба да бъдат отхвърлени от съда с определение или следва да се вземат предвид при решаване на делото/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и е без никакво значение за правилното решение по претенцията по чл.349, ал.2 ГПК- тъй като доказателствата, които, според касаторката, са били ангажирани несвоевременно и неправилно са били допуснати и събрани от съда, са били за установяване на това дали касаторката отговаря на следните критерии на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на жилищния имот: да е живяла в него към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище, докато по делото е безспорно установено, че не е налице основният критерий за уважаване на претенцията по чл.349, ал.2 ГПК- жилищният имот да е неподеляем /от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д. А., прието в съдебно заседание от 21.03.2013 г. се установява, че жилищната сграда в имот с пл.№ 139 е поделяема/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 18.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 154 по описа за 2014 г. на Кърджалийския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 147 от 12.03.2014 г. по гр.д.№ 364 от 2011 г. на Районен съд-гр.М. В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена претенцията на съделителката Н. И. С. за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК на два от допуснатите до делба имоти: имот с пл.№ 139, кв.9 по плана на [населено място], общ.К., област К., заедно с изградената в него жилищна сграда и имот с пл.№ 126, кв.8 по плана на [населено място], общ.К., обл.К., заедно с изградената в него масивна стопанска сграда.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 18.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 154 по описа за 2014 г. на Кърджалийския окръжен съд В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е потвърдено решение № 147 от 12.03.2014 г. по гр.д.№ 364 от 2011 г. на Районен съд-гр.М. по извършване на делба на петте допуснати до делба имота чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката Н. И. С. да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 410 лв. /четиристотин и десет лева/.
УКАЗВА на касаторката, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ЧЛЕНОВЕ: