О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 13.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2706/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 117 от 24.04.2015г., постановено по в. т. д. № 108/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, І състав.
С посоченото решение, след отмяна на решение №1142/2.02.2014г. по т.д. №796/2014 г. на Варненски окръжен съд, са отхвърлени следните предявени от [фирма] против [фирма]– [населено място] искове: – 1.иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 75 372.91лв., представляваща заплатени на отпаднало основание суми по фактури за периода от 11.10.2012г. до 5.07.2013г. за цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 29 04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2. иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 3 083.51 лв. за периода от 5.12.2013г. до 29.04.2014г. С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която претенцията по чл.86 ЗЗД е уважена за разликата от 3 083.51лв. до 3 083.89 лв. като в тази му част производството по делото е прекратено.
В касационната жалба на [фирма] се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Поставени са следните два материалноправни въпроса: 1. „Дали при наличие на парично задължение по договор, чиито размер се определя от акт на държавен регулаторен орган /т.е. при наличието на смесен фактически състав/ и актът е отменен /т.е. отпадне административноправния елемент, така че фактическият състав остава без него и е незавършен/, подлежат на връщане паричните престации, направени през срока на договора, поради отпадане с обратна сила на конкретния размер на насрещната възмездна престация?” и
2 „Приложим ли е механизмът на компенсация между временни и окончателни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, определени с отделни административни актове на ДКЕВР, когато актът за определяне на временни цени и последиците от него са заличени?”. Твърди се, че първият въпрос се решава противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за правилното развитие на правото и за уеднаквяване на съдебната практика, а вторият въпрос – че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 06.08.2015 г. Претендира направените по делото разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т.д. №796/2014г., по описа на Варненски окръжен съд е образувано по предявени от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на сумата 75 372.91лв., представляваща заплатени на отпаднало основание суми по фактури за периода от 11.10.2012г. до 5.07.2013г. за цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 3 083.89лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 5.12.2013г. до 29.04.2014г. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че като производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници /В. „Селце” и В. „С. 2” с общо три вятърни генератора/, е сключил с ответника [фирма] договори /договор №25 от 28.09.2005г. с анекс към него от 20.10.2010г. и договор №49 от 7.03.2008г. с анекс към него от 20.10.2010г./ за изкупуване по регулирани от ДКЕВР преференциални цени на електрическата енергия, произведена от собствените му вятърни електроцентрали. Сочи се, че с оглед на определените с Решение №Ц-33/14.09.2012г. на Д. временни цени /без ДДС/ за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи и въз основа издадените от ответника ежемесечни фактури, ищецът е заплати на ответника общо сумата 75 372.91лв. за периода от 11.10.2012г. до 5.07.2013г. Поддържа се, че с влязло в сила решение №4025/21.03.2013г. по адм.д.№12423/2012г. на ВАС е отменен раздел VІІ от решение № Ц-33/14.09.2012 г. за определяне на временните цени за достъп до електроразпределителните мрежи. Според ищеца от отмяната на акта е последвала отмяна и на породените от него права и задължения, с което отпаднало правното основание, на което ищецът заплатил на ответника начислените с фактурите цени за достъп. В исковата молба се твърди също, че с нотариална покана от 27.11.2013г. ищецът е поканил ответника в седмодневен срок да възстанови исковите суми, което не е сторено, и което обосновава правото му да претендира обезщетение за забава за периода от 5.12.2013г. до 30.04.2014г. в размер на 3 083.89лв. С определение от 17.11.2014г. първоинстанционният съд, поради направено частично оттегляне на иска по чл.86 ЗЗД, е прекратил производството по иска по чл.86 ЗЗД за разликата от 3083.51лв. до 3 083.89лв.
Варненският окръжен съд се е произнесъл с решение от 2.12.2014г., с което е уважил изцяло предявените искове /включително и претенцията по чл.86 ЗЗД без да вземе предвид прекратяването на производството по иска по чл.86 ЗЗД за разликата от 3 083.89лв. на 3 083.51лв./, след като е приел, че съдебната отмяна на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратно действие по отношение на всички, поради което с постановяването на отмяната на решението извършените от ищеца плащания следва да се считат за осъществени на отпаднало основание, което от своя страна прави основателен искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която претенцията по чл.86 ЗЗД е уважена за разликата от 3 083.51лв. до 3 083.89 лв. като в тази му част производството по делото е прекратено.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Варненски апелативен съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са уважени исковете съответно за сумата 75 372.91лв. и за сумата 3 083.51лв. и вместо това е постановил решение, с което е отхвърлил исковете като неоснователни. Въззивният съд е приел за доказани твърдените в исковата молба факти относно наличието на сключени договори между страните за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от притежаваните от ищеца вятърни електроцентрали, присъединени към електроразпределителната мрежа на [фирма], както и относно заплащането от ищеца на сумата 75 372.91лв, представляваща начислени от ответника цени за достъп до мрежата за периода от 11.10.2012г. до 5.07.2013г, определени на база решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. За да се произнесе по спора, съдът е изходил от разбирането, че задължението на ищеца да заплати цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника е елемент от съдържанието на договора за изкупуване на електрическа енергия, сключен между страните в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия. Посочил е, че отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни отношения и че срещу задължението на оператора да предостави услуги за достъп до електроразпределителната врежа произтича задължението на производителя да заплаща цена за достъп. Изложил е съображения, че доколкото задължението за заплащане на цена за достъп е елемент от съдържанието на договора, същото се дължи на договорно основание като единствено размерът на цената за достъп подлежи на регулация от административния орган. В тази връзка въззивният състав е направил извода, че отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012г. не е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цената за достъп, от което следва че процесните суми не са платени без основание. Що се отнася до евентуалната разлика в размера на дължимата цена, която би довела до неоснователно разместване на блага, въззивният съд е стигнал до извода, че този въпрос би могъл да бъде решен едва след вземане на решение от административния орган за окончателна цена и след преценка на предвидени по чл.32 ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки.
По допускане на касационното обжалване:
Не следва да се допуска касация на въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която претенцията по чл.86 ЗЗД е уважена за разликата от 3 083.51лв. до 3 083.89 лв. и с която производството в тази му част е прекратено. Макар, че касаторът изрично е посочил, че обжалва решението в тази му част, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК същият не е поставил въпроси, нито е изложил аргументи, обосноваващи предпоставки за допускане на касация на решението в тази му част.
Настоящият състав намира, че са налице общата и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в останалата му част по следните съображения:
Поставените от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК два материалноправни въпроса: 1.„Дали при наличие на парично задължение по договор, чиито размер се определя от акт на държавен регулаторен орган /т.е. при наличието на смесен фактически състав/ и актът е отменен /т.е. отпадне административноправния елемент, така че фактическият състав остава без него и е незавършен/, подлежат на връщане паричните престации, направени през срока на договора, поради отпадане с обратна сила на конкретния размер на насрещната възмездна престация?” и 2.„Приложим ли е механизмът на компенсация между временни и окончателни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, определени с отделни административни актове на ДКЕВР, когато актът за определяне на временни цени и последиците от него са заличени?”- са от значение за изхода на делото по см. на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като първият въпрос касае решаващия извод на съда, изключващ наличието на неоснователно обогатяване при отпадане с обратна сила на определените от административния орган цени за достъп, а вторият въпрос е относим към допълнителния аргумент за възможно последващо компенсиране по чл.32 ал.4 ЗЕ. Доколкото обаче и двата въпроса се отнасят до общия решаващ извод, обусловил отхвърлянето на предявения от касатора иск по чл.55 ал.1 пр.3 ГПК, поставените два въпроса могат да бъдат сведени до следния общ въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – въпросът за действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13, ал.2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и дали Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени?”.
Касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на първия въпрос и с приложното поле по чл.280 ал.1 т.1 ГПК спрямо втория въпрос. След подаване на касационната жалба по значимия за изхода на делото правен въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, която следва да бъде съобразена при преценката на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Задължителната практика е обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на Търговска колегия на ВКС решения, а именно:- решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о. и др., и е в следния смисъл : „Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени”. В решенията е прието, че като последица от обратното действие на съдебната отмяна на решението на ДКЕВР след нейното настъпване следва да се счита, че временни цени за достъп не са били определяни, а плащането им е лишено от основание. В обжалваното решение въззивният съд е дал друго разрешение на въпроса както за темпоралното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на решението на ДКЕВР, така и за правните последици от отмяната, с което е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъждат поддържаните в изложението основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 24.04.2015г., постановено по в. т. д. № 108/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, І състав, в частта му, с която е обезсилено решение №1184 от 17.06.2015г., постановено по в. гр. д. № 1283/2015 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разликата от 3 083.51лв. до 3 083.89лв. и с която е прекратено производство в тази му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решението № 117 от 24.04.2015г., постановено по в. т. д. № 108/2015г. на Варненски АС в останалата му част.
УКАЗВА на касатора [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 569.13лв. /хиляда петстотин шестдесет и девет лева 13 ст./ на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :