1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
гр.София, 15.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4097/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на И. С. Г. и на П. на Р. Б. (П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 30 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 28/ 2013 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Шуменски окръжен съд по гр.д.№ 127/ 2012 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на И. С. Г. и на К. П. К. (като правоприемници на починалия в хода на производството ищец П. К. П.) на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ сумата 40 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 270 000 лв искът е отхвърлен. Отхвърлен е изцяло искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер 12 000 лв.
И. С. Г. оспорва постановеното въззивно решение в частта, в която исковете са отхвърлени, а П. – в частта, в която е уважен искът за обезщетяване на неимуществени вреди.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК И. С. Г. повдига материалноправните въпроси за съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и за релевантността на периода от образуването на наказателното производство до повдигането на обвинение при претенция за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.2 т.2 ЗОДОВ. За първият въпрос поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и при условията на противоречива практика относно конкретните размери на присъждани от съдилищата обезщетения, а за вторият – че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че по него има противоречива практика.
П. повдига в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправните въпроси за относителната тежест на обстоятелството „продължителност на наказателното производство” в съвкупността факти, които са релевантни при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2 т.2 ЗОДОВ и за начина на определяне на паричната равностойност на неимуществените вреди. Първият въпрос според П. е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а по втория има противоречива практика.
Съдът намира жалбите за допустими, но жалбоподателката – ищца не е формулирала правен въпрос във връзка с претенцията за обезщетяване на имуществени вреди. И двата формулирани в нейното изложение правни въпроса касаят частичното отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Според установената практика, обезщетението за имуществени вреди се предявява с отделен иск, решението по който има самостоятелно значение. За допускане на касационно обжалване на въззивно решение по такъв иск следва касаторът да обоснове правен въпрос по чл.280 ГПК, а съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако не се касае за нищожност или недопустимост на решението, такъв въпрос не може да бъде формулиран служебно от съда. Доколкото И. С. Г. обжалва решението по иска за обезщетяване на имуществени вреди, но не сочи правен въпрос по чл.280 ГПК касателно отхвърлянето на този иск, за тази част от въззивното решение касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По иска за обезщетяване на неимуществени вреди, съгласно указанията в цитираното Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., съдът служебно установява, че съществува вероятност обжалваното решение да е частично недопустимо. В тази връзка е от значение процесуалноправният въпрос за правомощието на въззивния съд да отмени решението по отношение на необжалвалите обикновени другари на въззивника, доколкото К. П. К. не е подавала въззивна жалба по делото, а решението на първата инстанция е отменено и по отношение на нея. За да се отговори на този въпрос, касационното обжалване следва да бъде допуснато, а повдигнатите от страните правни въпроси съдът ще обсъди като доводи по същество, ако бъде установена допустимостта на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 30 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 28/ 2013 г. в частта му, в която са отхвърлени исковете на И. С. Г. и К. П. К. (правоприемници на починалия в хода на производството ищец П. К. П.) против П. на Р. Б. за обезщетяване на имуществени вреди в размер 12 000 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 30 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 28/ 2013 г. в останалата част.
Указва на жалбоподателката И. С. Г. в седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 5 лв (пет лева), в противен случай жалбата й ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: