1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 674
гр. София, 28.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 1184 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. М. П., чрез процесуалния представител адв. К. Николов, срещу решение № 6 от 02.01.2019 г. по в. гр. д. № 1695/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 8562 от 18.12.2017 г. по гр. дело № 14269/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, с което на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], е потвърдено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен искът му за разликата над присъдения размер от 20 000 лв до предявения размер от 50 000 лв, за обезщетение за настъпили вреди вследствие на първоначално причинени вреди при ПТП на 02.09.2011 г., изразяващо се във влошаване на здравословното състояние на Б. П., коксартроза, ведно със законната лихва от 3.9.2011 г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, а именно неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпените допълнителни неимуществени вреди. Счита, че не са приложени правилно критериите и е определен нисък размер на следващото се обезщетение. Излага подробни съображения за конкретно установеното увреждане и критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснен с ППВС 4/68 г. Също така неправилно бил приложен чл. 51 ал. 1 от ЗЗД относно пълната обезвреда на причинените вреди. Не можело да не се прецени новото влошаване на здравето.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба Б. М. П. е посочил, че въззивният съд е разрешил въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди. Обуславя допускането на касационно обжалване с разрешения материално правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД в нарушение на разясненията, дадени с ППВС 4/68 г. като по този начин визира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] обжалва решението на Софийски апелативен съд с насрещна касационна жалба като иска решението да се отмени в частта, с която е потвърдено решението на СГС относно присъждане на 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди при условия на ексцес за коксартроза в размер на 20 000 лв ведно със законната лихва от 3.9.2011 г. като неправилно. Счита, че следва да се отмени и да се отхвърли предявеният от Б. М. П. иск. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: При преценка възникнало ли е състояние, осъществило се в условията на ексцес, от значение ли е възникването на медицинско състояние, представляващо качествено нова промяна на здравословното състояние? Кой е релевантният момент от значение за произнасяне налице ли е качествено ново медицинско състояние, за да се приеме, че ищецът търпи вреди, осъществили се в условия на ексцес? Счита, че по отношение на тези въпроси са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Но не сочи допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Подадените жалби – касационна и насрещна касационна са редовни – подадени са от легитимирани страни при наличие на правен интерес от обжалване в съответните части на въззивното решение и в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 02.09.2011 г. Б. П. е претърпял ПТП, в резултат на което е получил счупване на шийката на дясна бедрена кост. Към момента на настъпване на процесното ПТП, ЗК „Лев Инс“ АД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил марка „ВАЗ 21 099“, с ДК [рег.номер на МПС] . С влязло в сила на 13.06.2014 г. решение № 1484 от 05.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1209/2012г. по описа на САС, ГО, 10 състав на Б. П. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за получената увреда, както и за остатъчния дефект при движение – леко накуцваща походка, функционален дефицит при въртеливо движение на десния долен крайник в размер на 60 000 лв. По спорния въпрос, дали е настъпило влошаване в здравословното състояние на ищеца и съставлява ли това влошаване ексцес, въззивният състав е приел, че на Б. П. обезщетение се дължи за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на новонастъпили, спрямо предходното производство, вреди. Според въззивния съд, от приетата по делото пред първоинстанционния съд и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по ортопедия и травматология е установено, че получената травма при пътно-транспортното произшествие – счупване на бедрената кост в областта на шийката впоследствие е довела до развитие на артрозни промени в тазобездрената става като същите ограничават и затрудняват движението в ставата. От това е причинено и скъсяване на десния долен крайник с 1 см. Тези артрозни промени се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са качествено ново заболяване, необезщетено при присъждане на обезщетението през 2013 г. Това ново състояние съставлява ексцес, за който застрахователят дължи застрахователно обезщетение, тъй като е налице пряка причинно-следствена връзка между влошаването на здравословното състояние на пострадалия и увреждането в процесното пътно-транспортно произшествие.
По отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца за неимуществените вреди, претърпени от него вследствие на новонастъпилите спрямо предходното производство, вреди, въззивният състав е приел, като е съобразил, характера на допълнителното влошаване на здравословното състояние на ищеца и последиците от него; страданията, които на практика дават непрекъснато и непосредствено отражение върху качеството на живот на пострадалия; прогнозата, че веднъж настъпило това състояние е с траен и необратим характер; обстоятелството, че ищецът е в трудоспособна възраст, а предвид здравословните си проблеми е принуден да търпи ограничения; обстоятелството, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с икономическите условия в страната към датата на допълнителното влошаване на състоянието при ищеца, е справедливо, според посочените критерии, обосновани със съдебната практика в подобни случаи, обезщетение в размер на 20 000 лв. Поради това, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е основателен за сумата от 20 000 лв. и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата 03.09.2015 г. до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер – да бъде отхвърлен като изцяло е потвърдил решението на първоинстанционния съд .
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил решаващата воля на съда с оглед формиране крайния извод в решението. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това, касаторът следва да посочи и допълнителните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в съответствие с чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 от ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Преценката на Върховния касационен съд за допускане на решението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 1/09 г. материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По отношение на посочения от касатора Б. П. въпрос, настоящият съдебен състав намира, че е дадено разрешение на въпроса за справедливото дължимо обезщетение на увреденото лице, чиито вреди са причинени то пътно-транспортно произшествие, извършено виновно от виновен водач на автомобил, за чийто действия по силата на договор за застраховка отговаря ЗК „Лев инс“ АД, които вреди са се проявили след обезщетяване на първоначално проявените вреди. Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил извода на съда относно следващия се размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди, проявили се след присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с предходно съдебно решение. В този смисъл касаторът П. е обусловил общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Според настоящия състав соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК – разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, изразен в Постановление на Пленума на Върховния съд 4/68 г, е налице. Следва да се извърши проверка на даденото от въззивния съд разрешение с оглед формираното тълкуване от Върховния касационен съд и посочените критерии.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение № 6 от 02.01.2019 г. по в.гр.д. № 1695/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, по въпроса относно тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно за критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на посочената правна норма при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за цялото дело с разпореждане на Софийски градски съд от 16.11.2015 г. стр. 16 от първоинстанционното производство, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
По насрещната касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД:
Насрещната касационна жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 287 от ГПК срещу въззивното решение в частта, с която е уважен първоначалният иск срещу ответника ЗК „Лев инс“ АД.
Посочените от този касатор въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК не отговарят на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Именно поради нововъзникнало увреждане според касатора е предявен иска и действително съдът дава отговор на въпроса налице ли е проява на влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, в сравнение със състоянието преди предходно постановено между страните решение. Състоянието на ексцес се дефинира като състояние на влошаване на здравето на лицето , като продължение на влошаване на здравето в причина с вече установено увреждане на здравето. Зададеният въпрос всъщност дефинира понятието. В случая въззивният съд изрично е приел, че влошаването на здравето не е отчетено при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в предходния процес. С оглед вида и влошаване на здравето е дефинирал, че е налице влошаване на здравословното състояние спрямо предходното установено здравословно състояние, което е в причинна връзка с противоправното деяние, от което са настъпили и първоначалните вреди, но вследствие на тези травми е получено и влошаване на здравето. Въззивният съд подробно е мотивирал състоянието на ексцес с оглед разясненията в т. 10 от Постановление на Пленума на Върховния съд 4/75 г. Поради това не може да се приеме, че поставеният от касатора-застраховател въпрос e разрешен в отклонение от действителното съдържание на правната норма, така както е разяснена в задължителната практика на Върховния касационен съд
По отношение на втория поставен въпрос настоящият съдебен състав намира, че касаторът не е посочил решението на въззивния съд, в противоречие с какво е осъществено. След като се твърди ексцес и ищецът изрично е посочил кога са проявени вредите, въззивният съд подробно е анализирал и с помощта на вещо лице, че влошаването на здравето, е състояние, настъпило след предявяване на иска за обезщетение за първоначално определените вреди и при първоначалното обезщетяване не е включена възможната проява на вредите, които в крайна сметка са се появили, а именно развитие на артрозни промени в тазобедрената става, ограничаващи и затрудняващи движението в ставата, както и установено с помощта на експерта скъсяване на десния долен крайник с 1 см. Въззивният съд е преценил, че описаното влошаване на здравето е настъпило през 2015 г. и обезщетение за тези вреди не са присъждани с предходното решение.
Предвид така изложените мотиви, действително решаващ извод на въззивния съд е посочената преценка за новонастъпили спрямо предходното обезщетяване вреди и липса на определяне на обезщетение за тези вреди. Макар и посоченият въпрос от касатора ЗК „Лев инс“ АД да е включен в предмета на делото и да е разрешен от въззивния съд в обжалваната част от въззивното решение, не може да се приеме, според настоящия съдебен състав, че касаторът е изпълнил задължението си да посочи допълнително основание по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК.
С оглед на изложеното ще следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по подадената от ЗК „Лев Инс“ АД насрещна касационна жалба.
По така изложените съображения Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 02.01.2019 г. по в.гр.д. № 1695/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав по подадената от Б. М. П. касационна жалба в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му за разликата над 20 000 лв обезщетение на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 02.01.2019 г. по в. гр.д. № 1695/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав по подадената от ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] насрещна касационна жалба.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.