О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1446
София, 17.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4754 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. И. С. от [населено място], обл. П., чрез процесуалния му представител адв. К. Б., против въззивното решение № 104 от 3 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 204 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2015 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 2181 от 18 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 2380 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г. в частта му за отхвърляне иска на С. против П. на Р. Б. и О. д. на МВР – П., за солидарно заплащане на сумата 16000 лева обезщетение за претърпени от С. неимуществени вреди, причинени от водено срещу него наказателно производство по обвинение за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, за което той е бил оправдан с влязла в сила присъда и с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода 8 ноември 2011 г. – 18 юни 2013 г., ведно със законната лихва от 12 март 2014 г.
С писмо вх. № 13138 от 4 декември 2015 г., от касатора С. е изразено изрично желание за оттегляне на касационната му жалба. Тъй като условията на чл. 264, ал. 1 ГПК са изпълнени, касационният съд в настоящия си състав приема, че следва да прекрати касационното производство по жалбата на П. С. поради оттеглянето й.
Срещу същото въззивно решение, но в частта му, с която е потвърдено решението на първата инстанция за осъждането на прокуратурата и ОДМВР П. да заплатят солидарно на С. 10000 лева като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство по обвинение, за което той е бил оправдан, са постъпили касационни жалби от апелативната прокуратура в [населено място], чрез прокурор Д. К., и от О. д. на МВР П., чрез юрисконсулт Д. Г.
В жалбата на прокуратурата като порок на въззивното решение са посочени всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че исковата претенция е останала недоказана по размер, тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди нямат характер и интензитет, обосноваващи обезщетение от 10000 лева – не са доказани претърпени болки и страдания вследствие от незаконно воденото срещу него наказателно производство и търпените по него мерки за процесуална принуда, по-големи и специфични в сравнение с общоприетите и обичайни такива. Като недоказана се твърди и връзката между част от твърдените негативни изживявания и обвинението в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан. Касаторът заявява заинтересованост на свидетелите и необсъждане на противоречията в твърденията им, както и несъобразяването на твърденията с останалите доказателства по делото. Цитира се практиката на ВКС по съдържанието на критерия „справедливост” и се поддържа, че са надценени характера и тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, тежестта на мярката за неотклонение, както и цялостното им неблагоприятно въздействие върху ищеца. Заявено е, че извън обичайните преживявания, свързани със страха от осъждане, както и тревожните преживявания във връзка със здравословното състояние на родителите на ищеца и справянето им с ежедневието без негова помощ, той не е доказал други негативни изживявания, а същевременно подценени са деветте му предишни осъждания, по които е търпял наказания „лишаване от свобода” и затова срокът на търпене на мярката за неотклонение не е прекалено дълъг. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се иска допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
В касационната жалба на ОДМВР П. се заявява необоснованост на обжалваното решение и допуснато съществено нарушение на съдопроизводството, изразили се в несъответствие на решението със събраните доказателства, без да се обсъди личността на ищеца и при неустановени от свидетелските показания интензитет на поддържаните обстоятелства и пряката причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство на търпените вреди. Твърди се, че определеното обезщетение е източник на обогатяване и е в дисхармония със справедливостта, като не са обсъдени обстоятелствата, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се иска допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът и по двете жалби П. И. С. от [населено място], обл. П., не взема становище по тях.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд се е основал на установените по делото обстоятелства – образувано срещу ищеца наказателно производство с обвинение за тежко умишлено престъпление (вещно укривателство при условията на опасен рецидив), мярка за неотклонение „задържане под стража” от над година и седем месеца, оправдаване на подсъдимия от втората инстанция, потвърдено от касационния съд. За вида и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е съобразил гласните доказателства и представена медицинска документация за здравословното състояние на родителите на ищеца към относимия период, както и деветте предходни осъждания на ищеца. Прието е, че ищецът е претърпял негативни емоции от задържането си – тревоги да не бъде осъден, главоболие и безсъние, странене от останалите задържани, притеснения за липсата на помощ за родителите му и за здравословното им състояние. Останалите твърдения за загуба на вяра в принципите на справедливостта на мерките за неотклонение и на правосъдието като цяло, непрестанен стрес, драстична загуба на тегло и страдания във връзка с късно разрешено свиждане с майка му, са оценени като недоказани. Съдът още е посочил, че преживяванията на ищеца не са нито нови, нито непознати за ищеца, като опитът от предходните му осъждания се е отразил на интензитета на преживяванията и не може да се сравни с тези на лице, на което за първи път е повдигнато обвинение.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по двете касационни жалби, за да провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при което следва да се съобразят доказателства и обстоятелства по спора, с постановките на ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., т. 11. Посочените от прокуратурата влезли в сила въззивни решения и решения на състави на ВКС не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване по посочения по-горе въпрос, тъй като дадените в тях разрешения са основани във всеки отделен случай на различни обстоятелства и е съобразявана различната за отделния субект, подложен на незаконно наказателно преследване, ценност на засегнатите блага, поради което касационният съд в настоящия си състав приема, че не следва да допуска касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За касационното обжалване МВР дължи държавна такса от 200 лева. П. на Р.Б. не дължи държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по касационната жалба на П. И. С. от [населено място], обл. П., против въззивното решение № 104 от 3 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 204 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2015 г.
Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на касационния съд в едноседмичен срок от получаването на препис от определението.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 104 от 3 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 204 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2015 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 2181 от 18 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 2380 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г. в частта му за осъждане на П. на Р.Б. и О. д. на МВР – П. солидарно да заплатят на П. И. С. сумата 10000 лева обезщетение за претърпени от С. неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което С. е бил оправдан.
УКАЗВА на ОДМВР П. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 200 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено за този касатор.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представянето на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: