7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 04.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7832 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. К., против въззивното решение № 229 от 9 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 438 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г., с което е потвърдено решени № 185 от 20 март 2013 г., постановено по гр.д. № 3237 по описа на районния съд в гр. Перник за 2012 г. за определяне на режим на лични отношения с малолетната дъщеря К. С., и е оставена без разглеждане жалбата на С. против същото решение в частта му, с която е разрешено детето К. да пътува извън пределите на страната, без за това да е уведомен бащата.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК, и се изтъква нарушение на принципа за приоритет и защита на висшия и най-добър интерес на детето и принципа на равнопоставеност на родителите. В частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на С. се поддържа вътрешно противоречие в мотивите на решението. Твърди се липса на проява на дължимата процесуална активност на съда, за да установи волята на страните и съдържанието на съответните оплаквания – касаторът никога не се е противопоставял на издаването на задграничен паспорт на детето, поради което искът е недопустим, а всъщност бащата иска да знае къде и за колко време отива детето и отказът на майката да даде тази информация е причината да не разполага със съответната декларация, а и ищцата не е доказала разногласие между страните в тази връзка. Съдът необосновано е презюмирал противопоставянето на бащата на всяко желание от страна на майката. Твърди се, че съдът по този начин е уважил преждевременно предявен и недопустим иск. Не е доказана потребност на детето на ниска възраст да пътува неограничено в чужбина, каквато е и практиката на ВКС. Сочи се, че бабата на детето по майчина линия е рускиня, а ноторен факт е, че Руската Федерация не е държава-членка по Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, което е допълнителен риск за извеждането на това конкретно дете в чужбина без съгласието на бащата. Поддържа се, че ограниченият режим на контакти не гарантира осъществяването на пълноценни взаимоотношения и не способства за развитието на нормална връзка с бащата. Съдът е пренебрегнал редица факти, които са от значение за определяне на мерките за личните взаимоотношения – отдалечеността на градовете, в които живеят родителите, необходимостта от много повече време за път и съответните разходи, роденото братче на К. и необходимостта децата да се виждат и опознаят, пречките от страна на бабата социалните работници да контактуват пряко с детето. Постановеният режим фактически препятства възможността бащата да упражнява родителските права, задължения и отговорности по адекватен начин, да участва във възпитанието, образованието, изграждането на ценности и полезни навици за детето. Приложените три критерия – възраст на детето, спазването на дневен и хранителен режим и нагласите на детето към бащата, са приложени неправилно, тъй като не е установено, че бащата не може да се справи с обичайните задължения по отглеждането на детето. Съдът не обсъдил, че майката за четири години три пъти е сменила града, в който живее и отглежда детето, не е известна трудовата заетост на майката. Дори и при ограниченото време за контакти майката създава поводи за конфликтни и травмиращи детето ситуации, внушава на детето негативни нагласи, подава неоснователни и недоказани оплаквания спрямо бащата. Мястото за опознаване между бащата и детето е домът, където бащата живее със семейството си и където има специална стая за детето. Съдът не е съобразил, че съкратеният режим на контакти пречи на детето да има изградени възприятия и нагласи за семейството на бащата. С оглед защитата на най-добрия интерес на детето и в духа на чл. 59 СК, режимът на контакти на детето с родителя следва да е възможно най-разширен. Поддържа се, че е не е установено контактите на детето с бащата да са заплаха за детето, то да се страхува от бащата или да изпитва стрес от него, както и че бащата притежава всички битови условия и родителски капацитет да отглежда и възпитава детето. Поддържа се, че са налице всички основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По иска по чл. 127а, ал. 2 СК се поставят въпросите: допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 127а, ал. 2 СК относно издаване на паспорт на дете без съгласието на бащата, при наличието на такова съгласие от негова страна и при недоказано разногласие на родителите относно конкретно пътуване на детето в чужбина; касае ли се в случая за абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на този иск; по какви критерии се определя наличието на спор или разногласие на родителите за пътуване на детето в чужбина, предпоставя ли се уведомяване за съответното пътуване и конкретно искане на съгласието на родителя, достатъчен ли е фактът, че не е издадена такава декларация-съгласие, без дори да е поискана, за да се приеме, че е налице разногласие и съответният родител се противопоставя; следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК да докаже, че е налице такова разногласие и дали това е процесуална предпоставка; длъжен ли е съдът да тълкува въззивната жалба, с която се поддържа несъгласие за пътувания на детето в чужбина, без родителят да бъде уведомен, когато по закон това уведомяване е задължителна предпоставка за искане и получаване на съгласие от този родител за съответното пътуване; длъжен ли е съдът да обсъди готовността на родителя да даде съгласие за конкретно пътуване в случай, че същият родител е бил надлежно уведомен за неговата цел, дестинация, продължителност, с оглед допустимостта на иска по чл. 127а, ал. 2 СК; длъжен ли е съдът да прецени отказа, изрично доказан в конкретния случай, на майката да информира бащата кога, къде и защо възнамерява да извежда детето зад граница; длъжен ли е съдът да бъде последователен при определяне на времето за контакти на детето с бащата (с оглед възрастта и нуждата от хранителен и дневен режим) и при предоставяне на неограничени възможности на майката да решава еднолично въпросите за пътуване на детето в чужбина – без ограничения на пътуванията, целта, продължителността и времето, за което се провеждат. По иска по чл. 127, ал. 2 СК се поставят въпросите: при определяне на мерките относно личните отношения на детето с родителя, при когото то не живее, достатъчно ли е съдът да прецени само възрастта на детето и дневния и хранителен режим, както и нагласите на детето, или следва да съобрази и останалите критерии, включително пространствената отдалеченост на родителя с детето, нуждата от значителни транспортни разходи и време за път, усилията на родителя да осъществява такива контакти и последиците от осуетяването им от страна на другия родител; предполага ли дневният и хранителен режим на детето спазването му само от този родител, при когото детето живее, равнопоставено ли е третирането на родителите в такъв случай; допустимо ли е да се преценяват нагласите на детето към родителя и неговите близки, семейство и роднини, когато не е имало условия за изграждане на такива представи и нагласи и при липса на самостоятелно проучване на детето (в отсъствие на трети лица); в интерес на детето ли е да се определя режим на контакти, в рамките на който то да не може да осъществява контакти и с разширеното семейство по бащина линия; допустимо и в интерес на дете на 4 години ли е то да не може да посещава дома на своя баща и да се вози в неговата кола; допустимо и в интерес на детето ли е да се отказва определяне на период от дни през годината, които дете на 4 години да прекарва при бащата за осъществяване на пълноценни отношения с този родител; допустимо и в интерес на детето ли е режимът на лични контакти да е такъв, че той да може да се осъществява само на обществени места, постижима ли е целта на закона по този начин. Представят се множество съдебни актове, без да е отразено кой от тях по кой от проблемите се сочи. В голямата си част те са определения, постановени в процедурата по чл. 288 ГПК пред касационния съд, не обективират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не могат да послужат за целите на преценката по посочени текст. Също така не може да бъде извършена тази преценка и по отношение на представените съдебни актове, за които липсва отразяване за влизането им в сила.
Ответницата Д. П. И. от [населено място] в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си по иска по чл. 127, ал. 2 СК съдът сочи като източник за неблагоприятно влияние върху психиката на детето напрежението между родителите. Приема за установени развити родителски познания у бащата, и е отчетена необходимостта от създаване на емоционална връзка с бащата. Като съобразен с възрастта на детето, необходимия дневен и хранителен режим и нагласата му към бащата, е оценен определеният от първата инстанция режим на лични контакти – в отсъствие на трети лица, като съществуващият етап от отношенията дете-баща не предполага преспиване в дома на бащата, с по-продължително отсъствие от дома на майката. Съдът приема въззивната жалба на С. в частта й относно даването на разрешение на детето да пътува извън пределите на страната, без за това да е уведомен бащата, за процесуално недопустима, поради липса на предмет, тъй като подобно произнасяне липсвало в обжалваното решение.
К. съд приема, че е налице основание за допускане на касационното обжалване единствено по уточнения от състава на касационния съд въпрос: изявлението, че първоинстанционното решение е неправилно в частта му по иска по чл. 127а, ал. 2 СК с обяснение на самия въззивник, че е дадено заместващо съгласието на бащата разрешение за издаване на документ за задгранично пътуване на малолетно дете, без за това да бъде уведомяван бащата, означава ли, че е обжалвано решението в частта му по иска по чл. 127а, ал. 2 СК. Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е обусловило изхода на спора по предявения иск по чл. 127а, ал. 2 СК. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Останалите правни въпроси по иска по чл. 127а, ал. 2 СК – седем на брой, независимо от принципната значимост на част от тях, не са свързани с конкретното правно разрешение на въззивния съд, който е приел, че подадената от касатора в качеството му на въззивник жалба в съответната й част е без предмет. Не са излагани каквито и да е съображения по основателността на предявения иск, нито пък е сторено препращане към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК. Ето защо липсва база, на която да се прецени значимостта на всеки един от поставените въпроси спрямо конкретното разрешение на въззивния съд, поради което се стига до извода за липса на основание за допускане на касационното обжалване по останалите въпроси, извън уточнения от настоящия състав на касационния съд.
Поставените въпроси по иска по чл. 127, ал. 2 СК не държат сметка за действително приетите от съда съображения във връзка с постановения от първата инстанция режим на лични отношения между бащата и детето.
С първия правен въпрос се иска произнасяне на съда за значимостта, освен на посочени от съда основания, на възможността на родителя да спазва съответния режим във времево и финансово отношение. За да възприеме изводите на първата инстанция, въззивният съд се е облегнал на възрастта на детето, необходимия му дневен и хранителен режим, нагласите му към бащата, неизградената помежду им емоционална връзка, необходимостта от щадене на детската психика. Както е отразено в обжалваното решение, и както неизменно се поддържа в съдебната практика, при определянето на режима на лични отношения между детето и родителя, комуто не са възложени родителските права, водещ е интересът на детето и на него се подчиняват всички останали права. В разглеждания случай съдът ясно е изложил защо приема съответния режим на лични отношения за подходящ за конкретното дете на конкретната му възраст при конкретно установените обстоятелства. Затрудненията на родителя във времеви или финансов аспект да осъществява контакти с детето си поради пространствената отдалеченост на местоживеенето на детето биха могли да бъдат до известна степен компенсирани по друг начин – например при определяне на няколко последователни дни, в които да се осъществяват срещите от по няколко часа, или друг подобен начин. В края на въпроса се предпоставя, че родителят, натоварен с упражняването на родителските права, осуетява контактите между другия родител и детето, но подобни съображения съдът не е излагал.
Отговорът на втория въпрос – дали спазването на установения режим на живот на детето предполага спазването му само от родителя, при когото то живее, е очевиден, но разрешението му не е обусловило изхода на спора. Съдът основно се е опрял върху необходимостта връзките между бащата и детето да бъдат изграждани постепенно, при грижа за психиката на детето. Изявлението, че родителите не са третирани равнопоставено, свързано със спазването на ежедневния режим на живот на детето, също не е отнесено към каквото и да е разрешение на въззивния съд.
Третият правен въпрос не обуславя допускане на касационното обжалване. Съдът в мотивите си изрично подчертава, че в случая липсва близост между бащата и малолетното дете и все още не е изградена емоционална връзка между тях, за да се приеме, че по-продължително отсъствие от дома на майката би се отразило позитивно на отношенията между бащата и детето. Безспорно е, че между детето и семейството на бащата до този момент контакт не е съществувал, поради което и съдът не е коментирал позитиви или негативи в тази връзка. Действително, проучване на детето без присъствие на трети лица не е осъществявано, но тази липса сама по себе си не е дала основа на какъвто и да е правен извод.
Следващите четири въпроса касаят конкретни искания на бащата за подходящ режим според неговите виждания – той да се осъществява в дома на бащата, с разширеното му семейство, да вози детето в колата си, да има период от дни наред заедно, контактите да не се осъществяват само на обществени места. По тези въпроси отново следва да се вземе предвид интереса на детето, преценен от съда в конкретната ситуация. Тъй като съдът, стъпил на събраните доказателства, е приел, че емоционалната връзка между бащата и дъщерята има нужда от изграждане, като това става постепенно и при съблюдаване психическите потребности на детето, поставено в ситуация на тежък родителски конфликт, то интересът на детето диктува определянето на съответния режим на контакти. При други обстоятелства интересът на детето би бил съобразяван в различен контекст. Целта на закона е интересът на детето да бъде защитен най-пълно. Ето защо следва да се приеме, че и последните четири въпроса по този иск не обосновават допускане на касационното обжалване.
За касационното производство по обжалването на въззивното решение в частта му по иска по чл. 127а, ал. 2 СК касаторът дължи държавна такса от 12,50 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 229 от 9 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 438 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на М. С. С. в частта й, с която се обжалва решение № 185 от 20 март 2013 г., постановено по гр.д. № 3237 по описа на районния съд в гр. Перник, за даване на разрешение на детето К. да пътува извън пределите на страната, без за това да е уведомен бащата М. С..
УКАЗВА на М. С. в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 12,50 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за платена държавна такса, делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 229 от 9 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 438 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г. в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: