О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1350
София, 24.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 285 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. А. Б. от [населено място], приподписана от адв. А. Т., против въззивното решение № 732 от 7 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 21 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г. в частта му, с която е отменено решение № 2827 от 12 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 610 по описа на Софийския градски съд за 2006 г. за отхвърляне на иска на Д. Х. Н. от [населено място] против Г. Б. за заплащане на сумата от 10100 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 500 лева и вместо него Г. Б. е осъден да заплати на Д. Н. сумата от 500 лева.
Срещу същото решение, но в частта му, с която е потвърдено решението на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на Д. Х. Н. от [населено място] против Г. Б., е подадена и касационна жалба от Д. Х. Н., приподписана от адв. Б. Д..
В жалбата на Г. Б. се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото неправилно въззивният съд е съобразил двете писма по делото, без да са представени конкретни данни за изживяванията на ищеца и при съобразяването, че психическите изживявания на всеки човек са различни; не е налице системност на обидите и квалификациите, тъй като писмата са две на брой, а и следва да се вземат предвид отношенията между ищеца и ответника като цяло; не само ищецът не е обиден, но и е нанесъл побой на ответника. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – до колко интензитетът и правните последици от една обида следва да се преценят с оглед на общи критерии или следва преценката да бъде конкретна за конкретния казус. В представено „допълнение към касационната жалба” се излагат вижданията на касатора за отношенията между страните.
Ответникът Д. Х. Н. [населено място] в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че по посочените от касатора Б. въпроси е налице утвърдена и непротиворечива съдебна практика и не се налага преодоляване на неправилна практика, а и не е представена съответната съдебна практика.
По делото е приложено и „обяснение” от майката на касатора Б., което не следва да бъде обсъждано, понеже не изхожда от страна по спора.
В жалбата на Д. Н. се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото са представени достатъчно доказателства за деянието на ответника, а и ответникът е признал за извършеното по чл. 114 ГПК (отм.); съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като неправилно е тълкувал заявено в призовката относно отсъствието на касатора от адреса и така касаторът е бил нередовно призован за съдебното заседание от 28 септември 2010 г. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – притежаване правото на иск относно предмета на делото, надлежното му упражняване от легитимирано лице, редовността на извършените от съда и страните съдопроизводствени действия по разглеждане на делото, съществуване на спорното право, правилно установяване на фактическата обстановка и най-вече правилно определяне на приложимата материална норма за конкретния случай; съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и това е в следствие на неправилно тълкуване и неправилно прилагане на процесуалния закон – при предявен иск по чл. 45 ЗЗД и представени множество писмени доказателства и признание на ответника, уваженият размер на предявения иск е твърде недостатъчен да репарира нанесените вреди; неправилно съдът е приел сведението за отсъствието на касатора от дома му.
К. жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си въззивният съд приел, че в представените две писма се съдържат изключително груби и цинични обръщения и квалификации, отправени от ответника към ищеца; ответникът е признал, че е бил задържан във връзка с писмата, но е продължил да не се съобразява с предупрежденията на органите на реда; по този начин са установени твърденията в исковата молба за причинен на ищеца психически тормоз; макар ищецът, въпреки предоставената му многократно възможност, да не е ангажирал доказателства за психическите си преживявания, фактът, че органите на реда са счели за основателни оплакванията му, сочи за изживян душевен дискомфорт, а и ответникът не е прекратил нападките си срещу ищеца въпреки отправените му предупреждения, което сочи на системност и продължителност; тъй като по делото няма конкретни данни за изживяванията на ищеца, които всеки по различен начин обективира и точното им установяване е трудно, то съдът следва да изхожда от общоприети критерии за прекрачване на етичните и нормални отношения и от данните за недопустимо вмешателство в личния живот; нападките към ищеца, тяхната продължителност и социално-икономическите условия в страната ни към процесния период са обстоятелствата, от които се определя справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД от 500 лева.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по касационната жалба на Д. Н., но касационното обжалване следва да се допусне по жалбата на Г. Б..
Касаторът Н. не е ангажирал общото основание за допускане на касационното обжалване. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В касационната жалба на касатора Н. се сочат оплакванията на касатора против въззивното решение, заключаващи се в невярна преценка на представените доказателства и оттам неправилно определен размер на обезщетението за нанесените вреди и в допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. В изложението към касационната жалба на първо място са посочени основните въпроси, които съдът разрешава във всеки съдебен процес, без да е посочен конкретен правен въпрос, който е обусловил изхода на разглеждания спор. На второ място се твърди наличие на съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в следствие на неправилно тълкуване и неправилно прилагане на процесуалния закон. Касаторът излага виждането си, че събраните по делото доказателства обосновават по-висок размер на обезщетение за нанесените вреди, но оплакването представлява по естеството си основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и не е поставен правен проблем, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора, а съдът не може според вече посоченото задължително разбиране на ВКС, сам да го посочи и да допусне касационното обжалване по въпрос, непосочен от касатора по ясен начин. На последно място касаторът поставя процесуалноправен проблем, но отново пропуска да формулира общото основание за допускане на касационното обжалване. Така, както проблемът е заявен в изложението, той може да бъде разгледан от ВКС само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато по тази касационна жалба, тъй като представлява отново касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Липсата на поставен правен въпрос прави ненужно обсъждането на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Поставеният от касатора Б. правен въпрос, който следва да се уточни по следния начин: може ли при липса на конкретни данни за интензитета на изживяванията и последиците за ищеца по осъществен срещу него деликт, съдът да изхожда от общоприетите критерии на етиката и поддържаните в обществото разбирания за недопустимостта на вмешателството в личния живот или следва преценката да бъде конкретна за съответния спор. Касаторът претендира допускането на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но ВКС приема, че като основание за допускането му следва да се възприеме това по т. 1 на същия текст – поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 4/68.
За касационното обжалване касаторът Б. дължи държавна такса от 30 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 732 от 7 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 21 по описа на апелативния съд в гр. София за 2010 г. в частта му, с която е отменено решение № 2827 от 12 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 610 по описа на Софийския градски съд за 2006 г. за отхвърляне на иска на Д. Х. Н. от [населено място] против Г. А. Б. от [населено място] за заплащане на сумата от 10100 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 500 лева и вместо него Г. Б. е осъден да заплати на Д. Н. сумата от 500 лева.
УКАЗВА на Г. А. Б. от [населено място] в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 30 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 732 от 7 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 21 по описа на апелативния съд в гр. София за 2010 г. в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: