О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 19.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Бранислава Павлова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1919/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Т. Т. Н. и на П. С. П. срещу въззивното решение № 513 от 29.12.2016 г. по в. гр. д. № 426/2016 г. на Русенския окръжен съд. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът К. П. Х. и третото лице – помагач [община] не са подали писмени отговори.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от надлежни страни, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и са допустими.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение, след отмяна на решение № 210 от 18.02.2016 г. на Русенския районен съд, е признато за установено по отношение на П. С. П., че Т. Т. Н. е собственик на 22 кв. м., обозначени с б. МКЛ на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Ф., съставляващи част от УПИ X.-16 в кв.2 по регулационния план на [населено място], област Р.. Отхвърлен е предявения от Т. Т. Н. срещу К. П. Х. иск за признаване за установено, че е собственик на 618 кв. м., обозначени с б. АБВИЗЖ на комбинирана скица към заключението на посочената експертиза, съставляващи част от УПИ IX в кв.2 по регулационния план на [населено място], област Р.. Решението е постановено при участието на [община] като трето лице – помагач на страната на ответника Х..
Ищецът е изложил твърдения, че е притежавал право на собственост върху имот пл. сн. № 15 в кв.2 по кадастралния план на [населено място], [община], област Р., с площ 1 600 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда, два гаража и паянтова постройка, за който по действащия дворищнорегулационен план на населеното място от 1987 г. е отреден парцел X.. Част от описания имот с площ от 22 кв. м. е бил придаден по регулация към парцел X.-16, собственост на ответницата П., а части с площ около 300 кв. м. и около 318 кв. м. съответно към парцели IX и X в кв.2, собственост на ответника Х.. Посочил е, че ДРП не е бил приложен, поради което не е изгубил правото си на собственост върху процесните части, върху които упражнява фактическа власт.
Въззивният съд приел, че процесните площи, които понастоящем са включени в УПИ IX и X, обединени през 2008 г. в УПИ IX, са представлявали част от имот пл. № 29 по плана от 1932 г., изключена от строителните граници на населеното място по силата на ПМС № 216/08.11.1961 г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя, която е била включена в земеделски фонд. Същата е била включена в регулация по плана от 1987 г., като са образувани парцели IX и X, за които са съставени актове за държавна собственост с № № 114 и 115/1987 г.; през 2002 г. са отписани от актовите книги за имоти – държавна собственост и са актувани като имоти – частна общинска собственост. С договор за покупко-продажба от 28.07.2010 г. ответникът К. Х. е закупил УПИ IX, образуван от УПИ IX и X по плана от 1987 г. Въз основа на приетото във въззивното производство заключение на съдебно-техническа експертиза е направен извод, че процесните площи не съставляват придаваеми по регулация места.
По отношение на площта от 22 кв. м. е прието, че тази част, която попада понастоящем в парцел X.-16 /идентичен с парцел X.-30 по плана от 1932 г./, се явява придаваема по регулация към същия /по този план/, без данни за уредени регулационни сметки. С изтичането на сроковете по параграф 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1932 г., поради което ищецът се легитимира като собственик на процесната част.
По касационната жалба на Т. Т. Н..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съдържащо се в касационната жалба на Т. Т. Н. – ищец в първоинстанционното производство срещу въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения срещу К. П. Х. иск, касаторът е поставил следния въпрос: налице ли е отчуждаване на процесния имот от ищеца и неговите наследодатели само по силата на ПМС № 216/08.11.1961 г., без да е проведена надлежна отчуждителна процедура. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с решение № 114/16.12.2014 г. по гр. д. № 210/2014 г. на РС – Генерал Тошево и решение № 115/16.12.2014 г. по гр. д. № 311/2014 г. на РС – Генерал Тошево, за които няма данни да са влезли в сила.
При това изложение настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. В случая този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, тъй като не е била проведена процедура по възстановяването на включената в земеделски фонд земя в полза на праводателя на касатора. При включването й в регулация през 1987 г. собствеността върху нея не е била възстановена автоматично в полза на предишния собственик.
По жалбата на П. С. П..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съдържащо се в касационната жалба на П. С. П. – ответник в първоинстанционното производство срещу въззивното решение в частта му, с която е уважен предявения срещу нея иск, касаторът е поставил следния въпрос, формулиран от настоящата инстанция съобразно цитираното по-горе тълкувателно решение: следва ли да намерят приложение разпоредбите на параграф 8, ал.1 във вр. с параграф 6, ал.2 и 4 от ПЗР на ЗУТ, когато придаването по регулация на процесната част е било извършено по предходния, а не по действащия регулационен план. Поддържат се основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Поставеният материалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Видно от заключенията на съдебно-техническите експертизи, придаването на процесната част от 22 кв. м. от имот пл. № 29 към парцел X.-30 /идентичен с парцел X.-16 по действащия план/ е по плана от 1932 г., а не по действащия план. Цитираните разпоредби на параграф 8, ал.1 във вр. с параграф 6, ал.2 и 4 от ПЗР на ЗУТ, които визират прекратяване на отчуждителното действие на неприложени дворищнорегулационни планове, са относими към действащите влезли в сила планове, които предвиждат придаване по регулация, но не са приложени. По този въпрос е налице произнасяне в ТР № 3/28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС, като преценката за съответствие на обжалваното въззивно решение с разрешението, дадено в тълкувателния акт, налага касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Т. Т. Н. срещу въззивно решение № 513 от 29.12.2016 г. по в. гр. д. № 426/2016 г. на Русенския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т. Т. Н. срещу К. П. Х. иск за признаване за установено, че е собственик на 618 кв. м., обозначени с б. АБВИЗЖ на комбинирана скица към заключението на посочената експертиза, съставляващи част от УПИ IX в кв.2 по регулационния план на [населено място], област Р..
ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на П. С. П. срещу въззивното решение, в частта му, с която е признато за установено по отношение на П. С. П., че Т. Т. Н. е собственик на 22 кв. м., обозначени с б. МКЛ на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Ф., съставляващи част от УПИ X.-16 в кв.2 по регулационния план на [населено място], област Р..
УКАЗВА на касатора П. С. П. в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване по касационната жалба на П. С. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: