Решение №990 от 18.7.2011 по гр. дело №1684/1684 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 990

София, 18.07.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1684/2010 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от Прокуратура на Република България, чрез Апелативна прокуратура – София, и от адв. С. – процесуален представител на ищците В. Г. К. и К. Н. К., и двамата от [населено място], против въззивно решение №513/07.6.2010 г. по гр.д.№301/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., І-ви състав.
С решението си въззивната инстанция е оставила в сила решението на първата инстанция в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищците сумата 30000 лева, по 15000 лева за всеки от тях. Със същото решение:
е отхвърлен искът срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за незаконно повдигане и поддържане на обвинение, в периода от 07.02.1998 г. до 29.4.2002 г. срещу П. К. К., включващо и обезщетение за незаконно задържане на посоченото лице в периода от 07.02.1998 г. до 13.7.2001 г., за разликата над сумата от 30000 лева до 50000 лева;
е отхвърлен искът за солидарно осъждане на Софийския градски съд, на основание чл.2, ал.1, т.т.2 и 3 ЗОДОВ сумата 50000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано, в периода от 07.02.1998 г. до 29.4.2002 г. срещу П. К. К., обвинение за извършено престъпление, включващо и обезщетение за незаконно задържане на посоченото лице в периода от 07.02.1998 г. до 13.7.2001 г., както и от постановената осъдителна присъда, постановена от СГС.
Жалбата на Прокуратурата на Република България е в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен по отношение на нея.
Жалбата от В. Г. К. и К. Н. К. е:
– в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция, в частта, с която е отхвърлен искът за солидарно осъждане, на основание чл.2, ал.1, т.т.2 и 3 ЗОДОВ, на Прокуратурата на Република България и на Софийския градски съд, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 50000 лева до 65000 лева;
– в частта, с която е отхвърлен искът срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за незаконно повдигане и поддържане на обвинение, в периода от 07.02.1998 г. до 29.4.2002 г. срещу П. К. К., включващо и обезщетение за незаконно задържане на посоченото лице в периода от 07.02.1998 г. до 13.7.2001 г., за разликата над сумата от 30000 лева до 50000 лева;
и
– в частта, с която е отхвърлен искът за солидарно осъждане на Софийския градски съд, на основание чл.2, ал.1, т.т.2 и 3 ЗОДОВ сумата 50000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано, в периода от 07.02.1998 г. до 29.4.2002 г. срещу П. К. К., обвинение за извършено престъпление, включващо и обезщетение за незаконно задържане на посоченото лице в периода от 07.02.1998 г. до 13.7.2001 г., както и от постановената осъдителна присъда, постановена от СГС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касационния жалбоподател – Прокуратура на Република България, чрез С. апелативна прокуратура, като съществен материалноправен въпрос се сочи този за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и как се прилага от съда общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ. Сочи се, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и се прилагат решения на ВКС, БАС и СГС, както и ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС и ППВС №4/1968 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касационните жалбоподатели като съществен материалноправен въпрос се поставя “В кой случай наказателният съд е отговорен за вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – когато осъдителната му присъда е влязла в законна сила и впоследствие делото е възобновено от ВКС и обвиняемият е оправдан, или във всички случаи, когато е признал подсъдимия за виновен, който впоследствие оправдан от въззивната или от касационната инстанция ?”. По този въпрос като основание за допускане се сочи това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като касационните жалбоподатели се позовават на решение №103/14.01.2005 г. по гр.д.№138/2004 г. на БАС и решение от 25.01.2008 г. по гр.д.№1202/2006 г. на СОС.
Като друг съществен материалноправен въпрос по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се сочи “Какъв размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив ?” и се цитират решения и определения на ВКС.
Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи, че въззивната инстанция не е направила задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, като липсата на преценка е в противоречие с т.ІІ от ППМС №4/1968 г. – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи и това, че съдът е приел, че могат да бъдат ползвани като доказателства в гражданския процес данни от наказателния процес, а като основание се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Като материалноправен въпрос се сочи този за правилното интерпретиране на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в контекста на т.13 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС и по – специално следва ли са отговаря съдът за вреди при незаконно задържане по стража като мярка за неотклонение.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Касационните жалбоподатели не заявяват становища по жалбите на другите страни.
Ответникът по касационните жалби – Софийски градски съд, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация Софийски градски съд намира, че е налице въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбите са подадени в законния срок. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК съдът взе предвид следното:
По поставеният материалноправен въпрос от всички касационните жалбоподатели по приложението на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливост, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че по него въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по следните съображения:
Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито с практиката на съдилища, чиито решения са представени. Определянето на размера на неимуществените вреди е различно за всеки отделен случай.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и по поставените от касационните жалбоподатели – ищци, въпроси за това, че въззивната инстанция не е направила задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на справедливостта и това, че съдът е приел, че могат да бъдат ползвани като доказателства в гражданския процес данни от наказателния процес. И двата поставени въпроса представляват по естеството си касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Въззивното решение обаче следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса “В кой случай наказателният съд е отговорен за вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – когато осъдителната му присъда е влязла в законна сила и впоследствие делото е възобновено от ВКС и обвиняемият е оправдан, или във всички случаи, когато е признал подсъдимия за виновен, който впоследствие оправдан от въззивната или от касационната инстанция ?”, както и относно тълкуването на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в контекста на т.13 от ТР №3/2005 г. за това дали съдът следва да отговаря за вреди при незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение. Обжалваното решение по този въпрос противоречи на представеното решение №103/14.01.2005 г. по гр.д.№138/2004 г. на Бургаския апелативен съд, за което има данни, че е влязло в законна сила. За другото представено решение – от 25.01.2008 г. по гр.д.№1202/2006 г. на Софийския окръжен съд, липсват данни, че е влязло в законна сила.
На касационните жалбоподатели В. Г. К. и К. Н. К. следва да се укаже да представят в седмичен срок от получаване от съобщението и настоящото определение документ за внесена държавна такса в размер на 5 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №513/07.6.2010 г. по гр.д.№301/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, първи състав, в частта, с която в частта, с която е отхвърлен искът за солидарно осъждане на Софийския градски съд, на основание чл.2, ал.1, т.т.2 и 3 ЗОДОВ сумата 50000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано, в периода от 07.02.1998 г. до 29.4.2002 г. срещу П. К. К., обвинение за извършено престъпление, включващо и обезщетение за незаконно задържане на посоченото лице в периода от 07.02.1998 г. до 13.7.2001 г., както и от постановената осъдителна присъда, постановена от СГС, по въпроса “В кой случай наказателният съд е отговорен за вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – когато осъдителната му присъда е влязла в законна сила и впоследствие делото е възобновено от ВКС и обвиняемият е оправдан, или във всички случаи, когато е признал подсъдимия за виновен, който впоследствие оправдан от въззивната или от касационната инстанция ?”, както и относно тълкуването на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в контекста на т.13 от ТР №3/2005 г. за това дали съдът следва да отговаря за вреди при незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №513/07.6.2010 г. по гр.д.№301/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, първи състав, в останалата част и по останалите въпроси.
УКАЗВА на касационните жалбоподатели В. Г. К. и К. Н. К., и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. З. С., да представят в едноседмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение документ за внесена държавна такса в размер на 5/пет/ лева, по сметката на Върховния касационен съд.
Определението е не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top