4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 442
София 13.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1453/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са обжалвали въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 352 от 24.10.2014г. по гр.д. № 229/2013г. в уважената част на исковете по чл.124 ал.1 ГПК и 108 ЗС.
С втора касационна жалба въззивното решение е обжалвано и от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните в отхвърлителната му част.
При проверката за допустимост на касационните жалби Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира, че е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК по отношение на обективно съединените искове за собственост за имотите в землището на с. „Св.Н.” , [община] с идентификатори по кадастралната карта : № 65543.31.170, № 65543.31.172, № 65543.31.180 и №65543.31.183. Всеки един от тези искове е с цена под 5000лв. , определена по правилото на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК според данъчната оценка на имотите /съответно 3413 лв., 2673 лв. 3241.70 лв. и 914 лв. /. В тази част касационните жалби са недопустими и следва да се оставят без разглеждане.
В останалата част за имотите в землището на [населено място], [община] с идентификатори по кадастралната карта № 65543.31.165, № 65543.31.167 и № 65543.31. 169 не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, тъй като цената на исковете е над 5000лв., касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е отменил решението на Каварненския районен съд № 139 от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 32/2011г. по исковете с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от Министъра на земеделието и храните против [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] и ги е уважил частично за предаване владението на реална част, обозначена на скиците на вещото лице, неразделна част от решението, от поземлени имоти 65543.31.165, 65543.31. 167, 65543.31. 169 , представляваща прилежащи към сградите площи, необходими за ползването им по предназначение съгласно чл. 64 ЗС. П. решение е потвърдено в останалата част по установителните искове за собственост.
І. По касационната жалба на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място].
1. Налице е основание за допускане на касационното обжалване на решението , постановено по отношение на ответника [фирма] , с което той е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на имоти №№ 65543.31. 165, 65543.31. 167 и 65543.31. 169 по иска с правно основание 108 ЗС поради съмнение за недопустимост на решението на основание чл. 6 ГПК.
2. Налице е и основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] процесуален въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички правоизключващи възражения, обоснован с липсата на мотиви на въззивния съд по въпросите дали държавата е изгубила правото си на собственост върху спорните имоти на основание ч.16 от Конституцията от 1971г. с изменението на разпоредбата от 1990г.; за приложение на разпоредбата на чл. 145 от Закона за горите и чл.28 ал.5 т.3 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и др. за които ответниците са направили изрични правоизключващи възражения. По този въпрос е налице несъобразяване на въззивния съд със задължителната практика на ВКС – решение по чл. 290 ГПК № 388 от 17.10.2011г. по гр.д.№ 1975/2010г. на І. г.о. и др.
Останалите правни въпроси дублират доводите в касационната жалба и по тях ВКС ще се произнесе при разглеждането й по същество в производството по чл. 290 и сл. ГПК.
ІІ. По касационната жалба на държавата, подадена от М.Н., директор на дирекция „Правно-нормативни дейности”, процесуален представител на министъра на земеделието и храните съгласно пълномощно К 001-151 от 12.11.2014г.
Поставен е правният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения на страните и всички събрани доказателства, обоснован с необсъждане на възражението за незаконност на част от сградите, за които е определен прилежащ терен по чл. 64 ЗС. Вторият правен въпрос е дали следва да се определят прилежащи площи по чл. 64 ЗС към незаконни строежи.
Въпросите не са обуславящи за делото, защото от значение за приложението на чл. 64 ЗС е собствеността на сградите, която не е обусловена от законното им построяване . Нито в исковата молба, нито в отговора на въззивната жалба на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], държавата е оспорвала собствеността на сградите, придобити въз основа на сключения приватизационен договор като част от имуществото на приватизираното предприятие ДФ „К.” , в чиито баланс са били включени, и съдът основателно е приел в решението, че спор за собственост на сградите между страните липсва. Липсата на съответни строителни книжа не обуславя извод, че собственик на сградите е не купувачът, а собственикът на земята по приращение на основание чл. 92 ЗС. От друга страна, сградите, построени преди 1987г., когато е изградено ваканционното селище „Русалка”, създадено с решение на Министерския съвет № 33/1967г. са търпими на основание § 16 ПЗР ЗУТ и за техния вещноправен статут е без значение дали са издавани строителни книжа. А щом като въззивният съд не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъжда въпроса за законността на сградите, нито това е въпрос, обуславящ собствеността им предвид сключения приватизационен договор , не е налице общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба на държавата не следва да се допуска за разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 352 от 24.10.2014г. по гр.д. № 229/2013г. по жалбата на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] в частта, в която са уважени предявените срещу тях установителен и осъдителен иск за собственост за имоти с идентификатори по кадастралната карта № 65543.31. 165, 65543.31. 167 и 65543.31. 169, намиращи се в землището на с. Св. Н. , [община].
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението следва да внесат по сметка на Върховния касационен съд сумата 165 лв. всеки или общо 330 лв., в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 352 от 24.10.2014г. по гр.д. № 229/2013г. в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС за имоти № 65543.31. 165, 65543.31. 167 и 65543.31. 169, намиращи се в землището на с. Св. Н. , [община].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] и на държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 352 от 24.10.2014г. по гр.д. № 229/2013г. в уважената съответно отхвърлената част на исковете за собственост по отношение на имотите в землището на с.Св.Н. , [община] с идентификатори по кадастралната карта : № 65543.31.170, № 65543.31.172, № 65543.31.180 и №65543.31.183 и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
Определението , с което касационното производство се прекратява може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част определението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: