Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
С о ф и я, 02 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 19 с е п т е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
касационно дело № 387 / 2008 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийската градска прокуратура срещу присъда № 3 от 24.04. т.г., постановена от Софийския градски съд по в н о х д № 3496/2007 г.
С доводи за наличие на касационните основание по чл. 348, ал.1 т.1 и 2 НПК, с подадения протест се предлага отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста.
Подсъдимият Г. Е. Ц. и защитата му не участват в третоинстанционното производство.
Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното :
С първоинстанционната присъда, издадена на 28.11.2007 г по н.д. № 7233/2006 г от Софийския районен съд, подсъдимият Г. Е. Ц. е признат в и н о в е н за извършено на 17.03.2005 г в гр. С. престъпление по чл. 194, ал.1 НК с предмет на посегателството общо в размер на 240 лева, за което при условията на чл. 55, ал.1 т.2 НК му е наложено наказание пробация.
Присъдата има и оправдателна част по първоначално предявеното обвинение по чл. 195, ал.1 т.3 във връзка с чл. 26 НК, която не е оспорена и е влязла в сила.
По жалба на подсъдимия срещу наказателно-осъдителната част на присъдата, Софийският градски съд е упражнил правомощията си по чл.336, ал.1 т.3 НПК, като я е отменил и е постановил нова, с която го е оправдал изцяло.
Новата въззивна присъда се оспорва от прокурора по касационен ред с позоваване на основанията по чл. 348, ал1 т.1 и 2 НПК. В подадения протест са изложени доводи за неправилно формирани фактически положения, предопределило и материално-правна незаконосъборазност на съдебния акт. Затова обжалващият прокурор предлага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия.
Проверката констатира, че подаденият протест е основателен и съображенията за това са следните :
Когато фактическите изводи на въззивния съд са формирани след анализ и обективна оценка на съвкупността от доказателствени източници и по правилата на формалната логика, правилността на тези изводи не подлежи на касационен контрол.
Не така стоят нещата, когато формирането им е извършено по начин, който не отговаря на посочените изисквания и в тази насока проверката констатира следното :
Софийският градски съд е обсъждал само събрани и проверени в първоинстанционното съдебно следствие доказателства, но превратната им и алогична оценка е предопределила съществени противоречия в обосновката на вътрешното убеждение за виновността и вината, видно от мотивите към присъдата, а именно :
За да отрече противозаконно посегателство върху инкриминираното видео от страна на подсъдимия, вззивният съд се е позовал само на неговите обяснения, обясненията на сестра му – св. С обясненията на собственика на вещта – св. М. По този начин съдът веднъж е приел като доказателствен факт, че „двамата се договорили подсъдимият да задържи видеото като залог до връщане на парите, които М. му дължал „ – л.2 абзац ІІ от мотивите, а след това – малко по-надолу на л.3, абзац VІІ, че „ имали уговорка подсъдимият да вземе видеото за сметка на непогасен дълг от 200 лева „…
Поради това от мотивите не става ясно на какво точно основание според съда подсъдимият е държал, а впоследствие е и отчуждил инкриминираната вещ.
Посочената нееднозначност в приети доказателствени факти преди всичко е резултат от оценката, която въззивния съд е дал на непоследователните обяснения на св. М, депозирани в първоинстанционното съдебно следствие / при липса на процесуална възможност за приобщаване показанията му от досъдебната фаза/. Затова при обосновката на доказателствения кредит, отдаден на този свидетел и подсъдимия, са изложени взаимно изключващи се съображения. Така на л. 3 / горе/ от мотивите е прието, че подсъдимият и пострадалият все още били в приятелски отношения, когато се разделили, поради което следва да им се вярва за постигнати уговорки относно видеото. Малко след това на същата страница обаче е направен извод, че св. М няма интерес да подпомага защитната теза на подсъдимия, защото отношенията им били твърде влошени, когато пострадалият напускал общата квартира.
В тази връзка е напълно произволна според В К С и оценката на съда относно приложената на л. 5 от досъдебното производство бележка, саморъчно написана от подсъдимия до пострадалия, защото съдържанието й очевидно няма значението, което съдът му приписва.
Казано иначе, въпросите по чл. 301, ал.1 НПК, на които и въззивната инстанция по силата на чл. 305 НПК е длъжна да даде еднозначен отговор, когато постановява нова присъда, са аргументирани неубедително. Освен това е известно, че за постановяване на оправдателна присъда е необходимо да се констатира още, че деянието изобщо не съставлява престъпление, а не само престъплението, инкриминирано от обвинителната власт. Този въпрос е избягнал от полезрението на въззивната инстанция по обясними причини, доколкото изводите й за наличие на основания подсъдимият да държи или да отчуждава инкриминираното видео са разнопосочни и противоречиви.
Въззивната присъда страда и от друг недостатък и той е свързан с оправдаването на подсъдимия за инкриминираното посегателство върху парична сума, собственост на св. Л. О. Единственото изречение в тази връзка, съдържащо се във втория абзац от последната страница на мотивите към присъдата, на практика е липса на мотиви.
В заключение – посочените недостатъци по естеството си са нарушения на правилата / процесуални и логически / за оценка на доказателствата за формиране на фактите от предмета на доказване, което е основание за отмяна на оспорената въззивна присъда. Вторичен резултат от това е наличието на материалната й незаконосъобразност.
Понеже законът може да бъде нарушен и когато фактите от предмета на доказване се очертават неправилно, при новото разглеждане на делото от въззивния съд следва да се има предвид, че оправдателната част на първоинстанционната присъда е влязла в сила.
Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал.3 т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 3 от 24.04.2008 г, постановена от СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД по в н о х д № 3496/2007 г и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание пред въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :