Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
София, 16 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Л. ГАВРИЛВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………А. ГЕБРЕВ…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 471/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. В. С. срещу въззивно решение № 1* постановено на 14.07.2008 г. от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 153/2008 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото , като наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” е било увеличено на две години и шест месеца.
С първоинстанционна присъда № 5* постановена от Плевенския окръжен съд на 19.10.2007 г. по НОХД № 349/2007 г., подс. С. e бил признат за виновен за това, че на 04.03.2007 г. в с. Б., обл. Плевен в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, умишлено умъртвил Б. И. Д. , като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за пострадалия, поради което и на основание чл. 118 вр. чл. 116 ал.1 т.6, вр. чл. 115 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода, за изтърпяването на което е бил определен първоначален общ режим.
Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като същото не е съобразено с чистото съдебно минало, с факта на дадените обяснения от подсъдимия и съдействието от негова страна за разкриване на обективната истина, с тежкото му социално положение и с добрите характеристични данни. Прави се искане за изменение на решението с намаляване на наложеното наказание.
Пред касационната инстанция защитата на подс. С. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, както и искането за налагане на по-леко наказание.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като наказанието не се явява явно несправедливо и несъответно на целите на чл. 36 от НК.
Подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли за намаляване на наказанието.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е основателна.
Производството спрямо подс. С. е протекло пред първоинстанционния съд по реда на Глава 27 от НПК – чл. 371 т.2. Искането за намаляване на наказанието, наложено на подс. Белчев при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК в размер на две години и шест месеца, съобразно изискването на чл. 373 ал.2 от НПК, поначало е допустимо, но разгледано по същество в конкретния казус, е неоснователно. Въззивният съд очевидно е отчел всички обстоятелства, сочени от защитата като смекчаващи такива и влияещи на наказателната отговорност на подсъдимия – неговото чисто съдебно минало и липса на криминални прояви. В същото време дадените обяснения и съдействието за разкриване на обективната истина не могат да се третират като смекчаващи обстоятелства и да доведат до намаляване на размера на наложеното наказание, доколкото същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно нормата на чл. 373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 55 от НК. Самата процедура, по която е разгледано делото, предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението , поради което той получава „премия” от законодателя – да бъде наказан при условията на чл. 55 от НК. Поради това не могат повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат отчитани самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371 т.2 от НПК. Въззивният съд е отчел обстоятелството, че престъплението е осъществено при два квалифициращи признака – особено мъчителен начин и особена жестокост, поради което е счел , че този факт трябва да рефлектира и върху размера на санкцията. В този смисъл не е приложима разпоредбата на чл. 56 от НК в контекста, твърдян от защитата в съдебно заседание, тъй като за отегчаващо обстоятелство е отчетено наличието и на двете квалифициращи обстоятелства, включени в квалификацията на престъплението по чл. 118 вр. чл. 116 ал.1 т.6 от НК , а не самата правна квалификация. Поради това увеличеният размер на наказанието е съответен на престъплението и не сочи на явна несправедливост, която да налага намесата на касационния съд.
При всички случаи обаче се налага ревизия на преценката относно необходимостта от ефективно изтърпяване на така определеното наказание. В този аспект изтъкнатите от въззивния съд съображения, за да откаже приложението на чл. 66 от НК, не могат да бъдат споделени. Данните за деянието на подс. С. с оглед мотивите и обстоятелствата, при които е било извършено, не могат да бъдат разглеждани изолирано от цялостното му добросъвестно поведение в хода на процеса, позволило максимално краткото му приключване, не само поради факта на признаването на фактите по обвинителния акт, но и поради направените пълни самопризнания на досъдебното производство пред съдия непосредствено след самото деяние, което е позволило бързото и своевременно извършване на следствените действия, а не на последно място и с тези, относими към семейното му състояние.
От друга страна, видно от свидетелството за съдимост, подс. С. не е осъждан и няма данни спрямо него към настоящия момент да има други висящи наказателни производства. За да осъществи деянието същият е бил провокиран от поведението на пострадалия и е бил мотивиран от желанието да запази своята и на жената, с която съжителства, чест и достойнство. Престъплението е изолирана проява в живота му, без да има данни по делото, че той е склонен към такива прояви и каквото и да е противоправно поведение. Баща е на малолетно тригодишно дете, за което полага грижи, като единствен в семейството осигурява материални средства.
Правилната оценка на значението и тежестта на всички тези обстоятелства определя, че за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК и преимуществено за поправянето на дееца, изведена като основна в разпоредбата на чл. 66 от НК, на която следва да се отдаде приоритет в конкретния случай, не е наложително С. да бъде изолиран от обществото и да търпи наказанието в затворническа среда. Ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с отлагане изтърпяването на определеното наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода” за максималнодопустимият от закона срок от пет години. Именно последният ще е в състояние да постави на изпитание волята на С. да спазва законите на страната и да се въздържа от престъпна дейност, да преосмисли демонстрираното по настоящето дело поведение, с което целите на чл. 36 от НК ще бъдат окончателно постигнати.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.3 вр. ал.2 т.3 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 145/ 14.07.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 153/2008 г., като ОТМЕНЯ първоинстанционна присъда № 544 от 19.10.2007 г. по НОХД № 349/2007 г. по описа на Плевенски окръжен съд в частта й, в която е бил определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на наложеното наказание на подс. А. В. С., като вместо това ОТЛАГА на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание две години и шест месеца лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.