Р Е Ш Е Н И Е
№ 430
София, 17 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 420/2008 година
В срока по чл. 421, ал.3 от НПК чрез надлежно упълномощен защитник (адвокат К. Т. ) осъденият А. П. , гражданин на Р Т. , на основание чл. 420, ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1 т.5 от НПК, е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 20.12.2007 г. по НОХД № 461/07 г. на Районен съд – гр. Е., с което на основание чл. 384 във вр. с чл. 382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от осъденото лице в качеството му на подсъдим при изрично изразено от него разбиране на клаузите и съответно съгласие с тях.
Искането се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК. Отправят се алтернативни претенции : за отмяна на определението и признаване осъдения за невинен; или отмяна на съдебния акт и ново разглеждане на делото.
В съдебното заседание, осъденото лице и неговият защитник, редовно призовани не се явяват.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, установи следното :
С подлежащото на контрол определение е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият А. П. се признал за виновен в това, че на 15.08.2007 г. при преминаване на ГКПП – Л. , при износа на 85 000 евро и 53 000 щатски долара, с обща левова равностойност 242 515,73 лева, е нарушил конкретни (подробно описани), разпоредби на Валутния закон и на Наредба № 10/16.12.2003 г. За износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с тях и за водене на митнически регистри, относно режима на износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране, като не е декларирал стойността, вида, произхода и предназначението на посочените парични средства, като предмета на престъплението е в особено големи размери – престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.
Наложеното наказание е две години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години.
Предметът на престъплението, на основание чл. 251, ал.2 от НК, е отнет в полза на държавата.
Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК, се обединяват от общата теза, че подсъдимият П не е извършил престъплението по чл. 251 от НК, тъй като това не е доказано по реда, предвиден в НПК. В тази връзка, се счита, че след като в досъдебното производство не е съставен протокол за претърсване и изземване, то предметът на престъплението не е приобщен към делото, а това, според искането, сочи на недоказаност на обвинението.
Възраженията са неоснователни и съображенията за това са следните :
Придадената, от защитата, формална сила на протокола за претърсване и изземване, като единствено възможното доказателствено средство, чрез което предметът на престъплението следва да бъде приобщен към делото, е резултат от очевидното несъобразяване със забраната в чл. 14, ал.2 от НПК, че “доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила”.
Безспорно вярно е, че “претърсването и изземването”, като способ на доказване се подчинява на определени правила и нарушаването им води до съответните процесуални последици.
В случая, не е извършвано претърсване и изземване, за да се изисква протоколиране на съответното процесуално действие.
Несъставянето на такъв протокол съвсем не означава, че откритата недекларирана чужда валута, като предмет на престъплението, не е приобщен към делото. Процесуалният закон не изключва и други възможности за приобщаване на веществените доказателства към материалите по делото.
Затова, съвсем обяснимо в искането, се прави опит да се дискредитират писмените доказателства и да се игнорират гласни доказателствени източници, които са утвърдили не само намирането, но и приобщаването на предмета на престъплението към доказателствените материали.
По нататък, в искането се предявяват изисквания към разследващите органи, които нямат никаква законова опора. Счита се, че “…за да се съберат доказателства за извършено престъпление по чл. 251 от НК, разследващият орган е следвало да изземе тези вещи (предметът на престъплението, бел. ВКС) от митническия служител – свидетеля Д. За целта да се състави протокол за претърсване и изземване….”
Цитатът е достатъчен, за да се илюстрира несъстоятелността на възражението. Съгласно чл. 159 от НПК всички лица (вкл. и длъжностните) са задължени по закон да предадат намиращите се в тях предмети, които могат да имат значение за делото. Именно това е сторено с протокола за доброволно предаване от 15.08.2007 г., който документира прилагането на веществените доказателства, което би могло да стане и по този начин.
Оспорването на някои документи, съставени в хода на митническата проверка, поради това, че осъденият не е могъл да ги разбере, също е голословно. Тези документи са подписани от осъденото лице, след като изрично са му прочетени на разбираем за него език – виж напр. отбелязването за това в съставения АУМН – л. 4 и л. 5 от досието на досъдебното производство.
В съответствие с изискванията на НПК действията, извършвани с обвиненото лице в хода на досъдебното производство, са в присъствие на преводач. В присъствието на преводач е проведена и диференцираната процедура по глава 22 от НПК.
Обобщено казано, самопризнанието на осъденият, инкорпорирано в одобреното споразумение, е било подкрепено от събраните при разследването доказателствените материали – писмени, гласни и веществени, което е предопределило и решението на съда да го одобри, като такова непротиворечащо на закона и морала – чл. 382, ал.7 от НПК.
По изложението съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от 20.12.2007 г., постановено по НОХД № 461/07 г. от Районен съд – гр. Е., с което на основание чл. 382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.