Р Е Ш Е Н И Е
№ 423
гр. София, 17 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Попова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Антони Лаков,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 412/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – гр. П., срещу решение № 99 от 29 април 2008 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 627/2007 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 32 от 12 април 2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, постановена по нохд № 1330/2006 година по описа на този съд.
В протеста е ангажирано отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3, т. 1 от НПК. Твърди се, че ненадлежната доказателствена дейност на съда по оценка и анализ на събраните по делото доказателства, е довела до неверни изводи по фактите, в резултат на което неправилно е приложен законът, като подсъдимите са оправдани по повдигнатите им обвинения.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста при ангажираните в него основания за отмяна на атакуваното решение.
Подсъдимите С. С. П. и Д. Т. П. не участват лично пред третата инстанция. Представляват се от защитника си адв. К, който изразява становище за неоснователност на протеста и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
Настоящата касационна проверка е втора поред.
Атакуваният сега по касационен ред съдебен акт на въззивния съд е постановен след отмяна с решение № 830 от 06. 12. 2007 година на ВКС, І-во н. о., по к. д. № 564/2007 година, на предходно въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, при което да бъдат отстранени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата.
С протестираното сега въззивно решение отново е потвърдена първоинстанционната присъда, с която подсъдимият С. С. П. е признат за невиновен в това, за периода от 01. 01. 2003 година до 15. 04. 2004 година в гр. П., при условията на продължавано престъпление, да е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – общо 8745.79 лева, като е затаил истина в подадена от него данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за календарната 2002 година и не е подал такава данъчна декларация за календарната 2003 година, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал. 1 (ред. до 13 октомври 2006 година, ДВ, бр. 75/2006 година) във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 2, ал. 2 от НК.
Със същата присъда е призната за невиновна и подсъдимата Д. Т. П. за това, на 09. 04. 2003 година в гр. П., да е избегнала плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 12009.10 лева, за финансовата 2002 година, като е затаила истина в подадена от нея данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), поради което е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 257, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 75/2006 година, в сила от 13 октомври с. г.) във вр. чл. 2, ал. 2 от НК.
Касационният протест е неоснователен, макар и не само и не изцяло при изложените в него съображения.
Акцентът в оплакването за ненадлежна доказателствена основа на формираните от съда изводи по фактите, е поставен върху извършения от съда доказателствен анализ на гласните доказателствени източници, най-вече върху оценката на съда за достоверност на показанията на свид. Славова и на кредитирането на депозираните от подсъдимите обяснения. Твърди се надценяване на тяхното съдържание и наличие на вътрешно и с обективните данни по делото противоречие в показанията на свидетелката, което не е обсъдено и отстранено от съда.
Следва да се отбележи, че идентично оплакване и доводи в негова подкрепа се съдържат и във въззивния протест срещу оправдателната първоинстанционна присъда и те са намерили надлежен отговор в решението на въззивния съд (стр. 4-5 от същото). Изложените в тази връзка съображения не носят характеристики на игнориране или превратност, поради което няма причина да не бъдат споделени.
Въззивното решение не страда от заявените в протеста пороци в доказателствената дейност на съда.
В изпълнение на дадените в отменителното решение на ВКС указания, при новото разглеждане на делото въззивният съд е провел разпит на свид. Славова (протокол от с. з. от 20. 03. 2008 година), при надлежно разяснено й от съда право да откаже да дава показания при хипотезата на чл. 121 от НПК – ако отговорите биха я уличили в извършване на престъпление. Депозираните от свидетелката показания са оценени обективно от съда, съобразно действителното им съдържание и останалата доказателствена съвкупност, поради което правилно са кредитирани за достоверност. Като съдържание, те са последователни и безпротиворечиви в хода на целия наказателен процес и установяват несъмнено факти от кръга на подлежащите на доказване и имащи значение за правилното решаване на делото, а именно: извършваните от свидетелката парични преводи от чужбина с адресати двамата подсъдими,като това е ставало чрез системата за бързи парични преводи Western Union, регулярността на тези преводи, получаването в брой от двамата подсъдими на превежданите суми. В потвърждение на така изложените от свидетелката С обстоятелства, са и данните, съдържащи се в приобщените показания на свидетелите С(касиери в местното бюро за бързи парични преводи), приложените по делото разписки за получаване на пари в брой, заключението на графологичната експертиза по делото (експерт Натов), приобщена чрез прочитането й по реда на чл. 373, ал. 1 във вр. чл. 283 от НПК.
Що се касае до обстоятелствата, свързани с причините за извършване на паричните преводи, предварителната договореност за това между свид. Славова и подсъдимите и последващото разпореждане с получените суми, изложеното от свидетелката е също толкова категорично и лишено от противоречия, а именно: че това са нейни лични средства, получени от извършвана от нея в Република Ф. дейност, които та изпращала на подсъдимите, а те от своя страна ги получавали и съхранявали до времето на периодичните й завръщания в страната ни (веднъж на около три месеца), когато са й предавани от тях в пълния им размер. По делото няма данни, които да опровергават съдържанието на този доказателствен източник. Така че, твърденията в касационния протест за произхода на тези средства и изведени въз основа на това заключения за причините за превеждането им на подсъдимите и за разпореждането с тях (дори и да са истинни), не се подкрепят от данните по делото и могат да бъдат дефинирани единствено като предположения.
Депозираните от двамата подсъдими обяснения по делото също са оценени по действителното им съдържание и съобразно цялостната доказателствена съвкупност, при отчитане на особената процесуална същност на този доказателствен източник. Така извършената оценка не дава основание за дискредитирането им като противоречиви, неправдоподобни или нелогични.
Изобщо, от съдържанието на мотивите на присъдата и на въззивното решение е видно, че доказателствата, произтичащи от всички налични доказателствени източници, са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост, което е позволило на инстанциите по същество да формират вътрешното си убеждение по предвидения в закона ред, даващ възможност на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който това е направено.
Така че, изложените в протеста доводи за ненадлежна доказателствена основа не се подкрепят от данните по делото.
Извън това, касационната инстанция намира за необходимо да отрази и следните свои констатации:
Известно е, че валидно за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите и за произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. Това трябва да бъде направено по начин, който да поставя рамките на процеса, като определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него (чл. 102 от НПК). Поради това е абсолютно задължително в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (в този смисъл ТР № 2/2002 година, т. т. 2-4).
В случая, именно тези факти липсват в обвинителния акт, с който е сезиран съдът. От неговото съдържание се установява презумптивния характер на обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК. В обстоятелствената му част, извън изброяването на направените от свид. Славова и получени от подсъдимите парични преводи, не са посочени факти, изпълващи съдържанието на нормата на чл. 255, ал. 1, респ. чл. 257, ал. 1 от НК, като елементи от обективния и субективния състав на тези престъпления. Позоваването на чл. 14 от ЗОДФЛ (отм.) не е коректно, доколкото тази и следващите норми от Закона регламентират начина на формиране на общия годишен доход, подлежащ на данъчно облагане и на данъчната основа, върху която се начислява по определена схема валидният към момента данък. Дефинирането на доходите като „облагаеми” или „необлагаеми” изброително е посочено в чл. 10 и чл. 12 от същия закон и преценката им като такива предхожда включването им в общия годишен доход и формирането на данъчната основа.
Обвинителният акт също така не съдържа факти, които да сочат именно двамата подсъдими като данъчно-задължени лица по смисъла на ЗОДФЛ (отм.) относно получените от тях по установения по делото начин парични средства.
При констатацията за изначален доказателствен дефицит на обвинителната теза, който не би могъл и не е преодолян при проведеното съдебно следствие, въззивният съд не е имал основания да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, каквато претенция е отправена във въззивния протест.
Извън това, в обвинителния акт не е посочена З. И. Д. като лице, извършвало парични преводи до двамата подсъдими и предоставила им по този начин част от инкриминираната по делото и третирана като техен доход сума. Този недостатък не е отстранен в хода на съдебното следствие по реда на чл. 287 от НПК, но независимо от това изпратени от нея суми са инкриминирани по делото.
Констатираните нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на процеса и при изготвяне на обвинителния акт са ограничили правата на обвинените лица и са предпоставяли връщането на делото на прокурора за отстраняването им. С оглед изхода на делото обаче това не се налага, защото подсъдимите са получили максимално възможната защита при оправдаването им по повдигнатите им обвинения.
С оглед изложеното и при положение, че задълженията за формулиране и доказване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК са в тежест на прокурора и разследващите органи съгл. чл. 103 от НПК, доводите в касационния протест за увредени интереси на обвинението при отхвърляне на обвинителната теза, не намират опора в делото. Като е отхвърлил тази теза поради доказателствена недостатъчност, съдът не е нарушил закона, каквито оплаквания се релевират в касационния протест. Поради това въззивното решение следва да остане в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 29 април 2008 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 627/2007 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 32 от 12 април 2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, постановена по нохд № 1330/2006 година по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.