Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
София, 20 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 409/2008 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. М. А. против въззивно решение № 40 от 26.05.2008 г., постановено по ВНОХД № 52/08 г. от Апелативен съд – гр. Б., с което е изменена осъдителната присъда на Окръжен съд – гр. Б..
С първоинстанционната присъда № 13 от 31.08.2008 г., постановена по НОХД № 329/07 г. подсъдимият А е бил признат за виновен в това, че на 29.06.2007 г. по непредпазливост причинил смъртта на Т. Г. Н. , чрез немарливо изпълнение на действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строително и монтажни работи на високо – изпълнение на покривни конструкции, които няма право да упражнява, неспазвайки изискванията на чл. 4, ал.1, чл. 14,ал. 1 и ал.2 от Закон за безопасни и здравословни условия на труд и на чл. 16, т.1, б. “д” и б.“е”, чл. 26, т.4, чл. 60, ал.1 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия – престъпление по чл. 123, ал.4 във вр. с ал.2 от НК. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 123, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.
Подсъдимият А. и гражданският ответник “С” ЕООД са осъдени да заплатят на гражданските ищци обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както следва : на Ц. Н. , съпруга на пострадалия, сумата от 40 000 лева за неимуществени вреди и сумата от 500 лева за имуществени вреди; на Г. Т. Н., син на пострадалия, сумата от 30 000 лева за неимуществени вреди. В останала част гражданските искове са отхвърлени, като неоснователни.
В касационната жалба са посочени две от касационните основания – по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Отправено е само искане за намаляване на наказанието с приложението на чл. 55 от НК. Оспорена е още и справедливостта на присъденото обезщетение.
Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от процесуален представител.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. По доводите за допуснато нарушение на материалния закон.
Доводите, изложени в подкрепа на това касационно основание, се свеждат до лаконично заявеното в жалбата : “визираните нарушения на Закона за безопасни и здравословни условия на труд условия и Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи не са допуснати от една страна и от друга не се намират в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат…”.
Така формулирани, очевидно двете възражения са в алтернативна даденост, като строго погледнато не разкриват и същността на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.1 от НК, а всъщност и в тази насока не се правят конкретни искания за корекция на въззивния съдебен акт.
По важното е, разбира се, че възраженията са неоснователни. Безспорно установено е по делото, че извършваната дейност е правно регламентирана със съответните правила, чието нарушаване има характер на причина за смъртта на пострадалия. Още първата инстанция детайлно е посочила конкретните норми, уреждащи обсъжданата материя и запълващи бланкетната диспозиция на престъпния състав по чл. 123 от НК, които определят задължението, повелята за действие на правно задължените лица.
С непредприемането на определените правомерни действия по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, със съдържание, произтичащо от визираните правни норми, подсъдимият пряко е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Ето защо, наказателната отговорност на подсъдимия правилно е ангажирана по чл. 123, ал.4 във вр. с ал.2 от НК, тоест материалният закон не е нарушен.
ІІ. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание
Счита се, че неправилно въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК.
Отказът е правилен, защото липсва, претендираното в жалбата, недооценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, самопризнание, съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Тези обстоятелства са оценени от въззивната инстанция и то справедливо, като именно преоценката им е в основата на решението за намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода. На следващо място, те (обстоятелствата) не разкриват белезите на многобройност и/или изключителност, като предпоставка за приложението на чл. 55 от НК, още повече, че не може да се направи и заключението, че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Наказанието, така, както е определено от въззивната инстанция не е завишено. Правилно е индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, значително под средния размер и в минимална степен над предвидения минимум. Така определеното наказание, съчетано и с приложението на чл. 66 от НК, напълно удовлетворява целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК – както спрямо конкретния извършител, така и по отношение на другите членове на обществото.
ІІІ. Претенцията за несправедливост на присъдените обезщетения, се основава на това, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия не е намерило адекватен израз при определяне размера на обезщетенията.
Върховният касационен съд не констатира предходните инстанции да са допуснали нарушение в аспекта, посочен в жалбата.
Законосъобразно въззивният съд е приел, че размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на съпругата и сина на пострадалия, е съобразен, както с обема на претърпените болки и страдания, след загубата на близкия и за двамата граждански ищци, човек, така и с личния принос на пострадалия за настъпване на увреждането.
Тук е мястото да се посочи, че приносът на пострадалия, определен от първата инстанция като значителен, е не дотам съществен, в съпоставката му с този на подсъдимия, предвид множеството нарушения на правилата за безопасност, допуснати от последния, довели на практика до липса на каквото и да е обезопасяване на строителния обект.
С оглед на казаното настоящият състав не намира основание за намеса при условията на чл. 354, ал.2, т.5 от НПК, тъй като гражданската отговорност е получила справедлив израз, от гледна точка на чл. 52 и чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 40 от 26.05.2008 г., постановено по ВНОХД № 52/08 г. от Апелативен съд – гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.