Решение №434 от 22.10.2008 по нак. дело №434/434 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
                                  Р Е Ш Е Н И Е
                                  № 434
    София, 22 октомври 2008 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
                                                                                      РУЖЕНА КЕРАНОВА
                                                                        
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 434 по описа за 2008 година.
 
Осъдените С. Р. Д., М. Р. Р., Г. М. Ш., Ц. Х. М. и И. А. М., чрез своя защитник адвокат Г са направили искане за възобновяване на производството по внохд № 188/07 г. на Окръжен съд-гр. Хасково. Възразява се наличието на основанието по чл.422 ал.1 т.5 вр.с чл.348 ал.1 т.3 НПК с искане за изменение на въззивния съдебен акт или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС искането се поддържа от защитата на осъдените.
Гражданските ищци не вземат участие в касационното производство, а прокурорът изразява становище за неоснователност на направените оплаквания.
За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното:
С решение № 17 от 18.02.2008 г. по внохд № 188/07 г.на Окръжен съд-гр. Хасково е изменена присъдата на Районен съд-гр. Ивайловград постановена по нохд № 70/05 г., като е ангажирана наказателната и гражданската отговорност на молителите, както следва:
Подс. Д. е осъден за престъпления по чл.325 ал.3 и две по чл.131 ал.2 НК, като по чл.23 ал.1 НК му е определено общо наказание 3 години лишаване от свобода; по чл.24 НК същото е увеличено с 6 месеца, като е постановено наказанието от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.45 ЗЗД същият подсъдим е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Д. П. – 2000 лева, на Д. А. – 600 лева и на П. Ч. – 500 лв.
Подс. Р. е осъден за престъпления по чл.325 ал.2 и 131 ал.2 НК, като на основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, увеличено по реда на чл.24 НК с 6 месеца, като е постановено наказанието от 4 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим. Същият подсъдим е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на П. С. – 2000 лева и на П. Ч. – 500 лева.
Подс. Ш. е осъден на основание чл.325 ал.3 НК на 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
Подс. М. е осъден за престъпления по чл.325 ал.2 и две по чл.131 ал.2 НК, като по чл.23 ал.1 НК му е определено общо наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, увеличено по реда на чл.24 НК с 6 месеца, като е постановено наказанието от 3 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.25 НК на същия подсъдим е определено общо наказание по настоящото дело и по присъда по нохд № 38/05 г. на ИРС в законна сила от 29.09.2006 г., а именно 3 години лишаване от свобода при общ първоначален режим на изтърпяване. На основание чл.45 ЗЗД М. е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Д. П. – 2000 лева и на Д. А. -600 лева.
Подс. М. е осъден за престъпления по чл.325 ал.2 и чл.131 ал.2 НК, като на основание чл.23 НК е определено общо наказание 3 години лишаване от свобода, по реда на чл.24 НК увеличено с 6 месеца, като е постановено наказанието от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим. Същият подсъдим е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Д. А. – 600 лева и обезщетение за имуществени вреди на П. К. – 100 лева.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи:
Искането за възобновяване е основателно.
Съгласно чл.35 НК престъплението е основание и мярка на наказанието, то не само поражда наказателната отговорност, но и определя нейната тяжест. Тази взаимна обвързаност между престъплението и наказанието, позволява на настоящата инстанция преди да се произнесе по направеното пред нея възражение за явна несправедливост на наложените наказания – по размер и начин на изтърпяване, да провери решението на ХОС относно деянието и неговата правна квалификация. При тази проверка се установи, че изводите за съставомерност по чл.325 ал.3 НПК спрямо осъдените С. Д. , М. Р. и Г. Ш. са предположителни. За да отхвърли възражението на защитата на посочените лица за отсъствието на квалифициращия признак “повторност”, ХОС съобразявайки осъждането им по нохд № 9/98 г. по описа на ИРС за престъпления по чл.325 ал.1 НК на наказания глоби, е приел, че няма данни за заплащане на тези глоби, поради което и срокът по чл.30 ал.1 НК не е изтекъл (л.139 и сл.). Видно от приложените по делото бюлетини за съдимост на името на Д. , Р. и Ш. , присъдата по нохд № 9/98 г. по описа на ИРС е влязла в сила спрямо Д. на 29.05.1999 г., а спрямо Р. и Ш. – на 14.05.1999 г.. Друг е въпросът, че от приложения на досъдебното производство бюлетин на името на Р. , същата присъда е влязла в сила на 29.05.1999г. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че съдебното минало следва да бъде изяснявано безпротиворечиво и установявано с преписи от съответните съдебни актове. Посоченото дотук илюстрира недопустимо пренебрежителното отношение към изясняване на съдебното минало на подсъдимите, въпреки значението му за тяхната отговорност.
Нещо повече, съдът недопустимо е отхвърлил посоченото възражение при съображения, че по делото липсват данни глобите да са платени. По делото липсват данни съдът да е сторил каквото й да било за да установи платени ли са те, а той е бил длъжен да стори това, т.к. посоченото обстоятелство е от значение не само за правната квалификация на извършеното- основанието за отговорността, но и за обема на тази отговорност.
Изложеното предопределя отмяна на оспорения въззивен акт по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото е необходимо да се изясни безпротиворечиво съдебното минало на подсъдимите, заплатени ли са присъдените в полза на държавата глоби и кога, като останалите възражения на молителите следва да получат убедителен отговор.
Водим от изложеното на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 17 от 18.02.2008 г. постановено по внохд № 188/07 г. на Окръжен съд-гр. Хасково и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top