Р Е Ш Е Н И Е
№ 433
София, 24 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 418 по описа за 2008 година.
С присъда по нохд № 467/06 г. Районният съд – гр. К. признал подсъдимия И. А. К. за виновен в извършване на две престъпления по чл.325 ал.4 вр.с ал.1, чл.29 НК и по чл.216 ал.4 вр.с ал.1 НК. При условията на чл.54 НК съдът определил на подсъдимия наказания съответно 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лева. На основание чл.23 НК е определено общо наказание 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като на основание чл.23 ал.3 НК наказанието глоба в размер на 300 лева е присъединено. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на Н. И. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 89,60 лева.
По жалба на подсъдимия с решение № 804 от 27.05.2008 г. по внохд № 142/08 г. Окръжният съд-гр. Враца изменил присъдата, като намалил размера на наложените наказания на 6 месеца лишаване от свобода и на 100 лева глоба. Съответно на това намалил и общо определеното по реда на чл.23 ал.1 и 3 НК наказание. В останалата част присъдата е потвърдена.
В срока по чл.421 ал.3 НПК е постъпило искане от осъдения К. за възобновяване на внохд № 142/08 г. на ВОС. Претендира се наличието на основанията по чл.422 ал.1 т.5 вр.с чл.348 ал.1 т.т.1-3 НПК. Пред ВКС осъденият не взема участие, а защитата му поддържа направеното искане за възобновяване с алтернативни предложения – оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане, отхвърляне на гражданската претенция и намаляване размера на наложените наказания.
Частният обвинител и граждански ищец Н. И. не се явява пред касационната инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.
Като съобрази доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи:
Пределите на проверка не са ограничени от направеното искане. Оспорва се изцяло, във всички части, посоченото по-горе въззивно решение.
Ангажирани са всички касационни основания по чл.348 ал.1 НПК. С оглед на зависимостта на проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание от изхода на проверката за наличието на основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК, последното следва да получи най-напред отговор.
Искането за възобновяване е основателно.
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на молителя.
Първоинстанционната присъда е обжалвана от подсъдимия, като в допълнението към въззивната жалба са изложени множество съображения насочени срещу процесуалната издържаност на оспорения съдебен акт по оценката на доказателствата и техните източници, по изводите относно фактите по двете обвинения, по изводите относно равностойността на предмета на престъплението по чл.216 НК, по допустимостта на приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Мотивите на въззивното решение дават основание на ВКС да приеме, че ВОС не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.339 ал.2 НПК. На същото място, л.50, се съдържат съображенията на въззивната инстанция, поради които направените от подс. К. възражения са отхвърлени като неоснователни. С тях ВОС не е дал отговор на направени от жалбоподателя възражения, като достатъчно е само да се акцентира на това срещу оценката на предмета на престъплението по чл.216 НК. Отговорът е бил наложителен, доколкото в представеното на досъдебното производство писмено заключение, експертът е посочил, че е ползвал представени му документи и книжа, в това число и протокол за оглед на местопроизшествие, какъвто настоящата инстанция не установи да се съдържа в кориците на делото. Друг е въпросът, за устно заявеното от същия експерт в съдебното заседание пред първата инстанция, което е налагало предприемането на необходимите мерки за установяване времепридобиването на инкриминираните вещи, тяхното състояние към момента на извършване на деянието и оценяването им съответно на резултатите от това.
Изложеното дотук относно оценката на предмета на престъплението по чл.216 НК, не е констатирано от въззивната инстанция, а то определено указва и на неизпълнение на основното задължение за изясняване обективно, всестранно и пълно на всички обстоятелства по чл.102 т.т.1 и 2 НПК и то посредством всички възможни, допустими доказателства и средства.
На посоченото място в мотивите на въззивното решение съдът декларативно е отхвърлил възраженията на подсъдимия, като не става ясно въз основа на кои доказателства, всяко едно от тях е преценено като неоснователно. Изобщо не личи, защо изцяло е възприета оценката на доказателствата, извършена от първата инстанция, при детайлното оспорване от страна на подсъдимия на един или друг доказателствен източник, респ.на изводимите от него факти от значение за правилното решаване на делото. По идентичен начин стоят нещата и с останалите възражения.
Нарушението на чл.339 ал.2 НПК е предопределило преповтаряне възраженията пред настоящата инстанция, в почти аналогичен обем. Те обаче, не могат да получат отговор за първи път едва в третата инстанция.
ВКС няма как да не се спре и на това, че в съдебното заседание пред въззивната инстанция гражданската ищца е заявила, че иска да оттегли гражданския иск. Това й искане е останало вън от погледа на съда, а коментар за значението му за изхода на делото, в тази част, е излишен.
Водим от горното на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 804 от 27.05.2008 г. постановено по внохд № 142/08 г. на Окръжен съд-гр. Враца и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: