Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
София, 24 октомври 2007 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 365 по описа за 2008 година.
С присъда по нохд № 1725/04 г. Районният съд-гр. Пазарджик признал подсъдимия С. И. Н. за виновен и го осъдил, както следва: на основание чл.323 ал.1 и чл.54 НК – на 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева; на основание чл.206 ал.3 и чл.54 НК – на 3 години лишаване от свобода; на основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание 3 години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му за срок от 3 години.
По жалба на подс. Н. с решение по внохд № 899/05 г. Окръжният съд-гр. Пазарджик отменил посочената присъда и върнал делото на прокурора за отстраняване на нарушение по чл.235 НПК(стар).
С присъда по нохд № 226/06 г. ПРС осъдил подс. Н. за престъпления по чл.323 ал.1 и чл.206 ал.1 НК, като при условията на чл.54 НК за първото определил наказание 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години и глоба в размер на 500 лева, а за второто престъпление – 10 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години. По първоначалното обвинение по чл.206 ал.3 НК подсъдимият е оправдан. На основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание 10 месеца лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от 3 години, а на основание чл.23 ал.3 НК към общото наказание е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 500 лева.
По жалба на подс. Н. с решение № 470 от 27.11.2007 г. по внохд № 699/07 г. ПОС потвърдил присъдата.
В срока по чл.421 ал.3 НПК е постъпило искане от осъденият за възобновяване на внохд № 699/07 г. по описа на ОС-гр. Пазарджик. Претендира се, че са налице условията на чл.422 ал.1 т.5 вр.с чл.348 ал.1 т.2 НПК и се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС молителят и защитата му не вземат участие.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакването и отсъствието на основания за възобновяване на наказателното производство.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи:
Възражението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия е основателно, но не по изложените от защитата му причини.
В направеното искане се поддържа, че първоинстанционната присъда по нохд № 226/06 г. по описа на РС-гр. Пазарджик е постановена в нарушение на съществени процесуални правила, т.к. в частта по обвинението по чл.206 НК е налице противоречие между диспозитив и мотиви. Безспорно е, че последните в своето единство и съставляват съдебният акт – присъда и поради това е недопустимо противоречие между тях. Същото възражение е било поставено на вниманието на въззивния съд. Мотивите на въззивното решение убедително сочат, че то не е пренебрегнато, а е получило изискуемия от чл.339 ал.2 НПК отговор. На същото място са изложени детайлни съображения на ПОС предопределили отхвърлянето му като неоснователно. Срещу тези съображения не се възразява. Нещо повече очевидно е, че с искането фактически не се оспорва въззивното решение – единствено подлежащо на контрол от ВКС по реда на глава 33 НПК.
Вън от горното ВКС установи, че правото на защита на подсъдимия е било накърнено и то на плоскостта на забраната за утежняване на неговото положение.
При първото разглеждане на делото от ПРС – по нохд № 1725/04 г., както правилно е констатирал първият въззивен състав – по внохд № 899/05 г. по описа на ПОС, е допуснато нарушение на закона от страна на решаващия съд, който не е присъединил по реда на чл.23 ал.3 НК наказанието глоба към общо определеното наказание.
По повторното разглеждане на делото от ПРС – по нохд № 226/06 г., както е видно от изложеното по-горе, това е сторено.
Няма спор, че при определяне на общо наказание по правилата на чл.23 ал.1, разпоредбата на ал.3 на същия е задължителна. Съдът няма как да не присъедини наказанията глоба или конфискация. Той може само да прецени дали те следва да бъдат присъединени изцяло или частично. И като не е сторил това, първия състав на ПРС е нарушил закона.
По-важното е това, че първото въззивно решение е постановено по жалба на подсъдимия, която няма как да доведе до влошаване на неговото положение, поради наличието на споменатата забрана. Последното се явява пречка за приложението на чл.23 ал.3 НК при повторното разглеждане на делото. Това е следвало да бъде отстранено от ПОС. Но то не е констатирано.
Налице са предпоставките на чл.425 ал.1 т.3 НПК за изменение на въззивното решение, т.к. основанието за това е в полза на осъдения.
Водим от изложеното на основание чл.425 ал.1 т.3 НПК ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 470 от 27.11.2007 г. по внохд № 699/07 г. на Окръжен съд-гр. Пазарджик, с което е потвърдена присъдата на Районен съд-гр. Пазарджик, постановена по нохд № 226/06 г. като го отменява в частта, с която спрямо С. И. Н. е приложен чл.23 ал.3 НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: