Р Е Ш Е Н И Е
№ 443
С о ф и я, 27 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 17 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
наказателно дело № 433 / 2008 година
Производството е по глава ХХХІІІ НПК и е образувано по искане, подадено от защитник на осъдения К. Л. А., на основание чл. 420, ал.2 НПК.
Предмет на искането е въззивно решение от 25.03. т.г., постановено от Софийския градски съд по в н о х д № 1170/2007 г, с което е потвърдена първоинстанционна осъдителна присъда.
Искането се позовава на процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт и се предлага отмяната му и възобновяване на наказателното дело или оправдаване на осъдения.
Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на подаденото искане.
Осъденият не участва и не се представлява в производството пред Върховния касационен съд.
Проверката се извърши по направените в искането оплаквания и констатира следното :
Искането е процесуално допустимо – подадено е в законоустановения срок от легитимирано лице срещу съдебен акт, подлежащ на извънинстанционната проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения :
Първоинстанционната присъда, издадена от Софийския районен съд на 29.01.2007 г по н.д. №3572/2005 г, ангажира отговорността на осъдения за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК през м.октомври 2004 г в гр. С. с предмет на посегателството пари в размер на 170 лева, собственост на В. С. Г. от с.г. При предпоставките на чл. 55, ал.1 НК на виновния е наложено наказание 2/две/ години лишаване от свобода – условно.
Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и е потвърдена от СГС. Единствената корекция в нея, извършена с решението, предмет на искането, се състои в посочване на точната дата от м. октомври 2004 г , на която е осъществен инкриминирания грабеж.
По повод тази корекция на въззивния съд с искането са заявени касационните основания по чл. 348, ал.1 т.1 и 2 НПК, конкретизирани като „ недоказаност” на обвинението.
Проверката констатира, че въпросите относно извършеното престъпление, участието на осъдения в него и размерът на вредите, причинени с деянието, в.ч., време и място на извършването, са разрешени от съда по надлежния процесуален ред. Към приетите за установени доказателствени факти е приложен съответния престъпен състав от наказателния закон.
При липса на процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт няма основания за намеса на В К С по реда на възобновяването и подаденото искане следва да се остави без уважение.
Затова и на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Л. А. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение от 25.03.2008 г, постановено от СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД по в н о х д № 1170/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Ето защо няма основания за намеса на В К С.