Р Е Ш Е Н И Е
№ 387
София, 30 октомври 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Цветинка Пашкунова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП-Б. Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 404 /2008 г.
Производството е образувано по реда на чл. 420 ал. 2 НПК.
Образувано е по искане на осъдения Ю. И. А., чрез защитника му адвокат Н, от АК-Пловдив, за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 1164/2002 година по описа на РС-Пловдив и по в н о х д № 174/2008 година по описа на Пловдивския окръжен съд, по което е постановено потвърдително решение № 106/10.03.2008 година.
В искането не е посочено някое от касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК, като предпоставка за допустимост на искането за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. От съдържанието му, което по същество представлява анализ на доказателствата от защитна гледна точка и извод за недоказана съставомерност на обвинението за кражба на имущество оставено без надзор, може служебно да се изведе основанието за допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК и съществени процесуални нарушение – чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК. Искането е за възобновяване на наказателното производство и оправдаване на осъдения А. от ВКС.
В откритото съдебно заседание осъденият А. , редовно призован, не се явява.
Не се явява и упълномощеният му з. – адвокат Ч от Пловдивския АК, който е изпратил писмена защита. В нея са развити аналогични доводи на тези в искането за възобновяване. Твърди, че ако установените факти по делото се квалифицират правилно, то подзащитния му следва да отговаря за друго, по-леконаказуемо престъпление по чл. 207 НК.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането за възобновяване е неоснователно.
По протест на прокурор от Пловдивската окръжна прокуратура, състав на ВКС, трето наказателно отделение е постановил решение, с което отменил новата въззивна, оправдателна присъда № 141/14.06.2007 година на ПОС по в н о х д № 1129/2007 година и върнал делото за ново разглеждане от друг състав, със задължителни указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения по чл. 14 и чл. 107 НПК.
При новото разглеждане на делото, друг състав на същия съд постановил цитираното по-горе решение, с което потвърдил присъдата на първата инстанция. С последния съдебен акт, осъденият А. е признат за виновен в това, че в съучастие с други лица, по отношение на които присъдата също е влязла в сила, след предварително сговаряне и използуване на МПС – л. а „Москвич” е отнел чужди движими вещи, които не били под постоянен надзор – 60 броя циментови колове, на стойност 180 лева от владението на П. Т. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. За престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 2, 4 и 5 НК, му е наложено наказание една година лишаване от свобода, с първоначален общ режим. На основание чл. 68 НК, спрямо него е активирана влязлата в сила присъда по н о х д № 616/98 г. по описа на Пловдивския районен съд, с наказание – три години лишаване от свобода.
Настоящият състав на ВКС намира, че при новото разглеждане на делото, в изпълнение изискванията на чл. 355, т. 3 НПК, въззивният съд е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция дадени в решение № 761/18.01.2008 година по н. д. № 491/2007 година на трето наказателно отделение при ВКС.
В искането се прави основно възражение за несъставомерност на деянието на осъдените, с доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд. Така мотивирано искането съдържа в по-голямата си част основания, неотносими към правомощията на касационната инстанция, очертани с нормата на чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК. Касационната инстанция не разполага с правомощие да проверява фактическата обоснованост на проверяваните съдебни актове и в хипотезата на извънредния способ за проверка, респ. да приема и прави изводи за други фактически положения на основата на събраните доказателства.
По възраженията свързани с анализа и оценката на доказателствата, /”неправилно, непълно и едностранчиво обсъждане”/, квалифицирани от настоящата инстанция като твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, следва да се отбележи следното: Възраженията са неоснователни, първо защото твърдението е декларативно, а доколкото е конкретно, във връзка с изводите на съда за достоверността на свидетелските показания на св. Т, Д. , Б. , С. и Л. въззивният съд в мотивите към решението си по правилата на чл. 305 ал. 3 НПК е изложил мотиви защо приема за достоверни показанията им. Те не са очевидци на инкриминираното деяние на осъдените, но показанията им са последователни, логични и непротиворечиви с обясненията на другите съучастници, дадени пред съдия на досъдебното производство /които не искат възобновяване/, както и с обясненията на касатора – Ю. А. Изрично е подчертано, че свидетелите са напълно безпристрастни и незаинтересовани към спора за статута на отнетите 120 бетонови стълбове. С мотивите към съдебния акт е даден отговор на възражението на защитата по реда на чл. 339 ал. 2 НПК, във въззивната жалба и по-конкретно на доводите за необоснованост на изводите на първата инстанция, относно авторството и изпълнителното деяние. Изрично е подчертано задължението на съдебния състав да се съобрази със задължителните указания на ВКС. Изложени са съображения, въз основа на кои факти и доказателства е прието, че подсъдимите съзнателно са се отклонили от пътя си за да отнемат оставените на полето и на обществено доверие бетонови стълбове, а не са ги намерили случайно.
Поради изложеното, потвърждаването на осъдителната присъда по отношение на Ю. А. е издържано от процесуална гледна точка – съдът при анализа и оценката на доказателствата е изследвал цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирал нито едно доказателство и едва след това е направил единствено възможния е безпротиворечив извод за механизма на извършване на отнемането на чуждите вещи, подбудите за това и отношението на собственика към тези вещи, оставени на полето без постоянен надзор. Изводът, че осъдените участници в изпълнителното деяние са осъществили от обективна и субективно страна състава на престъплението по чл. 195 ал. 1, т. 2, 4 и 5 НК /по отношение на осъдения М. И. , във вр. с чл. 63 ал. 1, т. 3 НК, а на осъдения К. Я. и по т. 7 на чл. 195 НК/, е законосъобразен. Не е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК – допуснато нарушение на материалния и процесуален закон.
Ето защо, искането за възобновяване на в н о х д № 174/2008 година, по описа на Пловдивския окръжен съд, следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. И. А. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 174/2008 година, по описа на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: