Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
С о ф и я, 31 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 17 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
касационно дело № 468 / 2008 година
Третоинстанционното производство е образувано по жалби на подсъдимите А. П. А., Ю. П. А. и П. Г. М., подадени от защитниците им – адв. М. М. за първите двама и адв. О. К. – за третия, против въззивно решение № 8 от 01.04. т.г., постановено от Софийския апелативен съд по в н о х д № 1082/2007 г.
Касационната жалба, подадена от името на подсъдимите А. П. А. и Ю. П. А. , се позовава на всички основания по чл. 348, ал.1 НПК с посочване на доводи в тяхна подкрепа. Заявяват се алтернативни искания за оправдаване, за ново разглеждане на делото или за смекчаване отговорността на жалбоподателите .
Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия П. М. е бланкова и с нея е отправено искане за оправдаване.
Жалбите се поддържат пред В К С от защитниците при личното участие на подсъдимите в производството.
Прокурорът от Върховната касационната прокуратура счита подадените жалби за неоснователни.
Гражданската ищца и частен обвинител Е. Г. Ф. , като майка и законен представител на малолетната си дъщеря Ф. Д. Й., не участва и не се представлява в третоинстанционното производство. В писмени бележки, представени по делото от повереника й – адв. Я. Г. , е изразено становище за неоснователност на касационните жалби.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното :
С първоинстанционна присъда № 21 от 05.06.2007 г по н.д. № 190/2006 г, издадена от Софийския градски съд, касационните жалбоподатели са признати виновни за това, че в нощта на 17.02.2005 г в ж.к. „ Младост „ в гр. С. и в землището между селата Г. и Д. Б. , в съучастие като съизвършители са отнели от владението на американския гражданин Д. Д. Й. имущество / вещи и лек автомобил / на обща стойност 6871 лева – големи размери, като грабежът е придружен с убийството на пострадалия – престъпление по чл. 199, ал.2 т.2 изр.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК, за което са им наложени наказания, както следва :
17/ седемнадесет / години лишаване от свобода на подсъдимия А. А.
15 / петнадесет / години лишаване от свобода на подсъдимия П. М. , и
7/ седем / години лишаване от свобода на непълнолетния по време на деянието подсъдим Ю. П. А.
На основание чл. 68, ал.1 НК с присъдата е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за подсъдимия А по предшестваща условна присъда, в чиито изпитателен срок е осъществено инкриминираното деяние.
С първоинстанционната присъда тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на малолетната Ф. Д. Й. – дъщеря на пострадалия, представлявана от майка си Е. Ф. , установена в делото като граждански ищец и частен обвинител, сумата от 30000 лева – обезщетение за нематериални вреди от престъплението, със законните последици от това. До пълния му размер предявеният граждански иск е отхвърлен.
Издадената присъда е проверена по жалби на подсъдимите и гражданската ищца. С решението на САС, което сега се оспорва по касационен ред само от подсъдимите , присъдата е изменена като те са оправдани за 57.60 лева, представляващи равностойността на част от вещите – предмет на посегателството.
В останалата й част присъдата е потвърдена.
По жалбата, подадена от името на подсъдимия П. Г. М. :
Касационната жалба, изготвена от з. на този подсъдим, е процесуално негодна да се извърши проверка на оспореното с нея въззивно решение по следните съображения:
По силата на чл. 351, ал.1 НПК към съдържанието на касационната жалба са предявени целенасочено по-високи изисквания, защото третоинстанционната проверка се различава съществено по съдържание и резултат от съдебния контрол, осъществяван от въззивния съд.
Понеже касационната проверка не е нито всеобхватна, нито служебна, законът изисква обжалващите страни да посочат в подадените от тях жалби и протести поне едно от лимитативно изброените касационни основание по чл. 348 НПК, данните, които го подкрепят и искането, което се прави.
В случая от името на подсъдимия М е подадена една напълно формална жалба, в която липсва позоваване на което и да било от касационните основания. Оскъдното й съдържание не позволява и имплицитното им извеждане, понеже правната проблематика, поставена в жалбата, касае обосноваността на съдебните актове, постановени от предшестващите инстанции. Известно е, че необосноваността, като порок на съдебния акт, е извън предмета на касационния контрол. Отделен е въпроса, че двата абзаца, които изчерпват съдържанието на подадената жалба, са взаимно изключващи се твърдения по повод направеното оплакване.
Ето защо, когато правото на касационно обжалване се упражнява формално, очакването да се постигане определен резултат е неоправдано.
По тези причини жалбата на посочения подсъдим следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, последица от което е частичното прекратяване на третоинстанционното производство, образувано по нея.
По жалбата, подадена от името на подсъдимите А. П. А. и Ю. П. А. :
Защитата на подсъдимите- братя / А. и Ю. А. / се позовава на всички основания по чл. 348 НПК, поддържа доводите с които са подкрепени в жалба, но пледира пред третата инстанция основно за смекчаване на отговорността им.
Искането за смекчаване отговорността на посочените подсъдими, както и формално отправеното с жалбата искане за оправдаването им, не може да бъде удовлетворено. Няма законови основания и за връщане на делото в предишен процесуален стадий, защото въззивното решение не страда от приписваните му с жалбата недостатъци – процесуална и материална незаконосъобразност. Не се констатират и правни основания за намеса на третата инстанция в санкционната част на решението, а именно :
На първо място, критиката на начина, по който инстанциите по същество са формирали своето вътрешно убеждение по правно-релевантните факти, облечена с позоваване на основанието по чл. 348, ал.1 т.2 НПК, с оглед твърденията за допуснати нарушения по чл. 14, 107, ал. 3 и 5 и чл. 305, ал.3 НПК, не се оправдава от материалите по делото. Обективността, всестраността и пълнотата в изследването на доказателствените материали, представени от прокурора, са намерили пределно убедителен израз в мотивите на постановените съдебни актове, а те не следва да се пренебрегват, дори и когато не обслужват защитната теза.
Въззивният съд е изпълнил прецизно процесуалното си задължение да се произнесе по фактическата правилност на постановената присъда. Непосредствената оценка на доказателствените източници, извършена от съдилищата, закономерно е довела до еднозначни изводи, разобличаващи /в изискваната от закона степен на несъмненост / подсъдимите-братя и техния съучастник в осъществяването на грозно посегателство върху имуществото и живота на американския гражданин Д. Й. в нощта на 17.02.2005 г. Залегналите в присъдата и решението фактически констатации за участието на жалбоподателите в инкриминираното деяние са формирани по предвидения процесуален ред и се основават на надлежна доказателствена база.
Твърденията на подсъдимите А. и Ю. А. и пред В К С, че не са автори на процесното посегателство, са напълно голословни, доколкото не държат сметка и заобикалят изследването на доказателствените материали, мотивирано от инстанциите по същество по начин, изключващ всякакви правни основания за последната контролна инстанция да не се солидаризира с него.
На второ място, за възраженията си срещу изводите за авторството на деянието, касационните жалбоподатели неудачно се позовават и на основанието по чл. 348, ал.1 т.1 НПК. Основанието по чл. 348, ал.1 т.1 НПК е самостоятелно и ангажирането му поначало предполага съгласие с фактите, установени от инстанциите по същество. По тази причина проверката, която се върши от третата инстанция при оплакване за материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, се свежда само до преценка за съответствието между факти и право. В случая това съответствие е налице, защото установените факти изпълват всички признаци от престъпния състав по чл. 199,ал.2 т.2 изр.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК, по който подсъдимите са признати виновни и следва да понесат отговорност.
Няма основания за корекции и в санкционната част на обжалваното решение. Макар оплакването за явна несправедливост на наказанията, наложени на подсъдимите А. А. и Ю. А. , да се обосновава с доводи за „ осъждане на невинни хора” / стр. 2 т.3 от жалбата / , защитата им пледира пред В К С за приложението на чл. 55, ал.1 т.1 НК при отмерване на санкциите.
Проверката сочи, че смекчаващите вината обстоятелства, признати на подс. А. А. и на подс. Ю. А. , не се отличават нито с многобройност, нито с каквато и да било изключителност. Обратното, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието и подбудите за извършването му оправдават направените от съдилищата изводи за особено висока степен на обществена опасност на извършеното. Понеже всяко престъпно деяние е проявление и на личността на своя извършител, оправдани са и оценките на съда за високата лична степен на обществена опасност на жалбоподателите, независимо от позитивните характеристични данни по делото за тях.
При избора на санкцията за извършеното престъпление по чл. 199, ал.2 НК съдът е приложил за подс. А. А. най-благоприятната за него по вид санкция, каквато е лишаването от свобода.
Лишаването от свобода е и единствено възможното по вид наказание за непълнолетния по време на деянието жалбоподател Ю. А. , съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 т.1 НК.
При тези предпоставки и в законоустановените рамки наказанието и на двамата подсъдими е определено в размер, по-нисък от средния.
Казано иначе, липсва подценяване на обстоятелства, които намаляват вината, каквито в случая са младата възраст на жалбоподателите, позитивните им характеристични данни и чистото съдебно минало на подс. Ю. А.
Ето защо с оглед критериите, вложени в чл. 348, ал.5 т.1 НПК, проверката не намери явно несъответствие между извършеното престъпление и наказанието, наложено за него.
С касационната жалба на подсъдимите А. и Ю. А. е отправено още и формално искане да се отхвърли гражданския иск като неоснователен, което не може да бъде удовлетворено с оглед на изложените по-горе съображения.
Що се касае до размера, в който е уважен предявения граждански иск, при липсата на каквито и да било оплаквания в такава посока от с. на обжалващите, за В К С няма основания да се произнася относно справедливостта / в аспектите на чл. 52 ЗЗД/ на обезщетението за нематериални вреди от престъплението, присъдено в полза на малолетната дъщеря на жертвата от посегателството. По силата на общата законова забрана да не се вреди другиму в чл. 45 ЗЗД, виновните дължат на пострадалия от престъплението обезщетяване на причинените му вреди и в този смисъл са присъдата и решението в гражданско- осъдителните им части.
Поради изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да остане в сила.
Затова и на основание чл. 354, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 01.04.2008 г, постановено от СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД по в н о х д № 1082/2007 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от името на подсъдимия П. Г. М., против същото решение и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея касационно производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :