Р Е Ш Е Н И Е
№ 492
С о ф и я, 31 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 517/2008 година.
Подадени са касационни жалби от повереника на гражданския ищец Г. С. адв. Р. К. от АК-Пловдив и от защитника на подсъдимата Р. К. адв. Х.Хараламбиев от АК-Пазарджик.
Предмет на жалбите е решение № 136 от 06.06.2008 г. по ВНОХД № 184/2008 г., постановено от Пловдивския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и 3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на касационните жалби.
Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство лично и с писмена защита от процесуалните представители на гражданския ищец и на подсъдимата.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 19.03.2008 г., постановена по НОХД № 153/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимата Р. Ж. К. от София е призната за виновна и е осъдена за извършено на 03.11.2007 г. в Б. престъпление по чл.343а ал.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.2 от НК й е наложено наказание пробация за срок от 10 месеца с налагане на задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.1 т.1 и 2 от НК – “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност на двете по 10 месеца, като е пропуснато същата да бъде призната за невинна и оправдана по първоначално предявеното й обвинението по чл.343 ал.1 б.”в” от НК, констатирано от въззивния съд, но неотстранено с въззивното решение.
На основание чл.343г от НК е наложено и кумулативно предвиденото наказание по чл.37 т.7 от НК, като подсъдимата е лишена от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца от влизане на присъдата в законна сила.
С присъдата е уважен предявеният от пострадалия Г. С. граждански иск в размер на 25 000 лв, представляващо обезщетение за причинени му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв е отхвърлен като неоснователен.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимата адв. Х с оплакване за явна несправедливост на наложеното й наказание лишаване от право да управлява МПС и завишеност на присъденото на ищеца обезщетение с искане за изменяването й с намаляване на размера на това й наказание и на присъденото обезщетение на пострадалия.
Тя е обжалвана и от повереника на гражданския ищец адв. К в гражданскоотхвърлителната му част с оплакване за несправедливост на присъденото на пострадалия обезщетение за неимуществените му вреди с искане за изменяване тази й част и завишаване на обезщетението до пълния предявен размер на иска.
С въззивното решение обжалваната присъда е изменена, като е увеличен размерът на присъденото на С. обезщетение от 25 000 лв на 60 000 лв, съответно увеличен размерът на дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска и е потвърдена в останалата й част.
Касационната жалба на повереника на гражданския ищец адв. Р. К. съдържа наведеното и пред въззивната инстанция оплакване за несправедливост и на завишеното от въззивния съд обезщетение за вредите на пострадалия Г. С. с искане за определянето му до размера на претендираното с иска – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
В касационната жалба от името на подсъдимата Р. К. се поддържат също наново оплакванията, касаещи явната несправедливост на наложеното й наказание по чл.343г от НК, както и за завишеност на присъденото на пострадалия обезщетение, съставляващи касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 и 3 от НПК, като се прави искане за изменяне на обжалваното решение и намаляване както на размера на това й наказание, така и на уважения размер на гражданския иск, със съответните последици от това.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение приема следното:
По жалбата на подсъдимата Р. К.
Жалбата е неоснователна.
Неоснователно е оплакването за несправедливо осъждане на жалбоподателката. При индивидуализацията на наказанието й Съдът е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността й обстоятелства и като е приел, че то правилно е определено при условията на чл.55 от НК, го е потвърдил. Не следва да се коригира обжалваното решение в частта му досежно размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, тъй като от значение за определянето му е тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение. В случая подсъдимата не просто не е изпълнила задълженията си по чл.40 ал.1 и 2 от ЗДвП, но тя е проявила крайно нехайство като водач на МПС, започвайки маневрата на заден ход в обсега на кръстовището, без да огледа добре пътната обстановка и поради това дори не е забелязала пешеходката. Неоснователно на последната се приписват нарушения на правилата за движение по чл.113 и 114 от ЗДвП, които се цитират от защитата абстрактно, без в доводите й да се влага нужното съдържание според признатите и приети за установени фактически констатации. Обратно, пешеходката М. С. се е движила правомерно по тротоара и е предприела пресичане на пътното платно в района на кръстовището на установеното за целта място – по продължение на тротоара, и то след като подсъдимата го е подминала. Нищо не й е давало основание да предположи връщането назад на този автомобил, което да е сигнал за опасност и с което да е била длъжна да се съобрази. Поради това правилно съдилищата са приели липса на съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат.
Като основание да се иска намаляване на срока на лишаване на жалбоподателката от правоуправление се сочи и упражняваната от нея професия, свързана с реализацията на това й право. Обстоятелството, че тя е професионален водач на релсово МПС само идва да завиши обществената опасност на извършеното от нея, тъй като именно като такава тя е призвана да проявява особена прецизност в действията си, както зад волана на лекия си автомобил, така и когато вози множество пътници в управляваното от нея ППС от обществения транспорт. Анализираната по-горе тежест на допуснатите от нея нарушения на правилата за движение изисква определено въздействие върху нея с оглед постигане целите на специалната превенция, което следва да се постигне и с изваждането й от движението за известен период от време, видян от съдилищата в този сравнително къс срок на лишаването й от правоуправление. Няма основание за неговото намаляване и жалбата й в тази й част следва да бъде оставена без уважение.
По отношение оплакването й за завишеност на присъденото на ищеца обезщетение същото следва да бъде обсъдено с оглед и на подадената от него касационна жалба.
По жалбата на повереника на гражданския ищец Г. С. и жалбата на защитника на подсъдимата срещу въззивното решение в гражданскоосъдителната му част :
Върховният касационен съд намира и двете жалби за неоснователни.
Не се спори по доказаността на основанието на иска на касатора С. становена е по безспорен начин причинната връзка между допуснатите от подсъдимата нарушения на правилата за движение и причинения вредоносен резултат. При отсъждане на дължимото се на ищеца обезщетение Съдът е съобразил близката родствена връзка между ищеца и пострадалата от ПТП, добрите им взаимоотношения, тежките морални последици за първия вследствие внезапната и крайно нелепа смърт на майка му.
Неоснователно е възражението на защитата на касаторката за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, разгледано и по-горе, която правомерно е пресичала по продължение на тротоара, през кръстовище, което е било подминато от автомобила на подсъдимата, чиито нарушения са единствената причина да настъпи ПТП.
Няма и наведени както от окръжния, така и от апелативния съд съображения, касаещи възрастта на починалата, което да е дало отражение върху размера на присъденото на сина й обезщетение за неговите неимуществени вреди на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, коментирано от повереника на гражданския ищец в пренията му пред въззивната инстанция.
Съдилищата правилно са изходили при определяне на размера му от всеобщия критериий за справедливост, върху който влияят и икономическите условия на живот в страната. Те се формират и от стандарта на живот на българските граждани. Този критерий не може да се влияе от договореностите между виновния водач и неговия застраховател, които в не малко случаи биха се явили пречка за удовлетворяване на множество претенции на увредени от дадено ПТП лица, в разрез с практиката на съдилищата, овластени да присъждат съответните обезщетения, съобразявайки се с общочовешкия принцип за справедливост на същите, с оглед изискванията на чл.52 от ЗЗД. От друга страна, задължението на водачите на МПС да сключат застраховка за гражданската си отговорност при виновно причиняване на вреди при неговото управляване е въздигнато в закона в интерес както на водачите, така и на пострадалите с оглед облекчаване отговорността на първите за по начало непредпазливи деяния, а за вторите – за обезпечаване на вземанията им за причинените им при ПТП вреди с възможностите на избрания от водача застраховател според нивото на договореностите им, както и за бързото им изплащане. Това законодателно уреждане на бъдещата отговорност на виновния водач за причинени вреди на пострадалите не може да даде отражение върху наказателната му отговорност и при разглеждане на иск за репариране на тези вреди съдът следва да се съобрази единствено с материалноправните норми, уреждащи въпросите за деликтната му отговорност.
Именно, съобразявайки всички тези обстоятелства правилно и обосновано въззивният съд е решил, че определеното в размер на 25 000 лв обезщетение на ищеца С. е твърде занижено и като го е увеличил на 60 000 лв, е отказал присъждането на претендираната от него сума от 100 000 лв. Предвиждането на друга сума от застрахотеля за изплащане на такива обезщетения за покриване на гражданската отговорност на виновния водач не дава основание за коригиране на обжалваното решение в тази му част, поради което подадените в тази насока жалби следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение – в сила.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 06.06.2008 г. по ВНОХД № 184/2008г., постановено от Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: