Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
София, 03 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 449 по описа за 2008 година.
С присъда по нохд № 1820/06 г. Софийският градски съд признал подсъдимия К за виновен и го осъдил, както следва: на основание чл.354а ал.3 т.1 вр.с чл.20 ал.2, чл.2 ал.2 и чл.54 НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6000 лева; на основание чл.354в ал.1 вр.с чл.20 ал.2 и чл.54 НК на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6000 лева; по реда на чл.23 НК е определено общо наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 6000 лева.
По жалба на подсъдимия с решение по внохд № 1176/07 г. Апелативният съд-гр. София изменил присъдата, като намалил наложените наказания съответно: за престъплението по чл.354а НК – на 3 години лишаване от свобода, за престъплението по чл.354в НК – на 2 години лишаване от свобода, общо определеното по правилата на чл.23 НК – на 3 години лишаване от свобода с отлагане изпълнението му за срок от 5 години. В останалата част присъдата е потвърдена.
По протест на прокурора с решение по кд № 136/08 г. ВКС ІІ-ро наказателно отделение отменил посоченото въззивно решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С решение № 260 от 09.06.2008 г. по внохд № 468/08 г. САС изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложените на подс. М. наказания – за престъплението по чл.354а НК на 3 години лишаване от свобода, за престъплението по чл.354в НК на 2 години лишаване от свобода, както и общото наказанието по чл.23 НК на 3 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена.
Срещу това въззивно решение е постъпила касационна жалба от подс. Михайлов. Претендира се наличието на основанията по чл.348 ал.1 т.т.2 и 3 НПК като се правят алтернативни искания за намаляване на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.
Като съобрази горното и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
По основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК:
Претендира се, че първоинстанционният съд е постановил присъдата в незаконен състав. В тази връзка се поддържа, че първият касационен състав е бил ограничен при осъществяване на проверката си, доколкото е имал предели, очертани от протеста на прокурора – само по наказанието.
Посоченото по-горе решение на ВКС, ІІ-ро наказателно отделение е постановено по касационно дело, образувано по протест на прокурора с искане за утежняване положението на подс. Михайлов. Тогава прокурорът е изразил недоволство от намаляване размера на наложените наказания, както и от приложението на института на условното осъждане. Видно от мотивите на същото решение протестът е преценен като основателен и в двете насоки. При повторното разглеждане на делото от САС, първоначално определените с присъдата на СГС наказания (и за двете престъпления) са намалени, като е отказано приложението на чл.66 НК.
Настоящият касационен състав не може да се съгласи с това, че пределите на първата касационна проверка са били стеснени по начина очертан от защитата на жалбоподателя.
Престъплението и наказанието са взаимно свързани. По силата на чл.35 ал.3 НК престъплението е основание и мярка на наказанието, то не само поражда наказателната отговорност, но и определя нейната тяжест. Тази взаимна обвързаност между престъплението и наказанието, не позволява разделянето им по начина претендиран от защитата на подсъдимия. Решаващият съд, няма как да се произнесе единствено и само по наказанието – по неговия вид и размер, начин на изтърпяване, ако преди това не достигне до извод, че същото има своето основание. Ето защо, макар, в мотивите на първото касационно решение да не е налице изрична констатация за наличието/отсъствието на основанието по чл.348 ал.1 т.1 НПК, то такава проверка е извършена. И това най-добре е видно от изводите в посока, че обстоятелства, част от които свързани с детайли на деянията, необхванати от квалификацията, са оценени неадекватно, макар и да предопределят завишена степен на обществена опасност на инкриминираните престъпления.
По аналогичен начин стоят нещата и с касационното основание по чл.348 ал.3 т.3 НПК – от категорията на абсолютните процесуални нарушения, за наличието/отсъствието на които ВКС следи служебно. За това свидетелстват и мотивите на първото касационно решение – част от съображенията, довели до извод за явна несправедливост на намалените наказания, са тъкмо на плоскостта на чл.348 ал.1 т.2 НПК, щом е изразено критично отношение към оценката на едни или други обстоятелства от значение при индивидуализацията на наказанията. Няма спор по това, че оценъчната дейност на съда, по въпросите по чл.301 ал.1 НПК е подчинена на процесуални правила.
По основанието по чл.348 ал.1 т.3 НПК:
Възражението се прави при съображения, че САС “не е обсъдил всички смекчаващи вината обстоятелства”. Така формулирано възражението насочва към основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК, т.к. съда по същество е процесуално задължен да подложи на внимателна преценка всички, а не само някои, обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието. Вън от казаното по-горе, мотивите на оспореното въззивно решение не дават основание да се приеме, че при оценката на тези обстоятелства, САС е игнорирал което и да било от тях, в частност и това, на което се акцентира в касационната жалба.
От друга страна, наложените на подсъдимия, след намесата на въззивната инстанция, наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК. Правилно е отказано и приложението на института на условното осъждане. В тази връзка следва да се има предвид, че при липсата на нови фактически положения относно смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства (какъвто е настоящия случай), първото касационно решение, като влязло в сила, е задължително не само за съда комуто делото е върнато за ново разглеждане, но и за настоящия касационен състав.
Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК ВКС, І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260 от 09.06.2008 г. постановено по внохд № 468/08 г. на Апелативен съд-гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: