Решение №486 от 4.11.2008 по нак. дело №526/526 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                     
 
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
           № 486
 
                          С о ф и я, 04 ноември 2008 г.
 
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 27  о к т о м в р и  2008  година в състав:
 
                         
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЙКА ПОПОВА
                                          ЧЛЕНОВЕ:    РУЖЕНА КЕРАНОВА
                                                                    НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
 
 
 
при секретар  Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев 
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
наказателно дело № 526 / 2008 година
 
 
Производството е за възобновяване на наказателно дело, образувано по искане на задочно осъдения П. И. Б., подадено на основание чл. 423, ал.1 НПК.
Предмет на искането е влязлата в сила осъдителна присъда № 237 от 01.11.2001 г, постановена по н.д. № 943 / 98 г от Пловдивския районен съд.
Искането се поддържа пред В К С от задочно осъдения и защитата му.
Конституираният като граждански ищец в приключилото наказателно дело Ж. М. К., не участва и не се представлява в производството за възобновяване.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на подаденото искане.
Върховният касационен съд извърши проверка по направеното искане и за да се произнесе, взе предвид следното :
 
Искането е процесуално допустимо, направено е от легитимирано лице в срока, посочен от закона. Разгледано по същество обаче , искането е неоснователно поради следните съображения :
 
На 17.11.98 г Пловдивската районна прокуратура е внесла в Пловдивския районен съд обвинителен акт срещу подсъдимия П. И. Б. от гр. С. за престъпление по чл. 211 НК.
По внесения обвинителен акт е образувано н о х д № 943/98 г по описа на посочения съд.
По делото са проведени съдебни заседания на 17.02., 14.04., 03.06. и 06.10. 99 г, при личното участие на подсъдимия Б неговия защитник. В посочените заседания е даден ход на съдебното следствие и са проведени множество процесуални действия за проверката на значителна част от доказателствените материали, представени от прокурора.
На досъдебното производство, вкл. и по време на съдебното следствие пред РС до 06.10.99 г, подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „ задържане под стража”.
В съдебното заседание на 06.10.99 г съдът е уважил искането на подсъдимия за смекчаване мярката му за процесуална принуда и с определение от посочената дата е заменил задържането с парична гаранция.
След тази дата подсъдимият се е укрил и е напуснал страната, видно от искането. За времето от 06.10.99 г до 01.11.2001 г, когато на делото е даден ход при условията на чл. 268, ал.3 т. 1 и 2 НПК /стар/ и е постановена осъдителната присъда, подсъдимият е издирван по надлежния ред без резултат.
При тези данни не са налице легалните предпоставки на чл. 423, ал.1 НПК за възобновяване на делото.
Правото на подсъдимия да вземе лично участие в наказателното дело срещу него, не е засегнато от действия на компетентните органи и в частност – на съда. Подсъдимият сам се е лишил от това право, вкл., и от възможността да узнае за присъдата, в резултат на некоректното си процесуално поведение след 06.10.99 година. Отделен е въпросът, че това му поведение е довело и до двегодишно забавяне на производството пред съда – период, в който съдът е направил всичко възможно, за да осигури явяването му в съдебната зала.
Казано по друг начин, материалите по делото сочат на несъмнен отказ на подсъдимия да се явява / след извършената промяна в мярката му за неотклонение / пред съда и да се защитата. Нещо повече – материалите по делото сочат на бягство от правосъдието. Ето защо задочното приключване на делото е било закономерен резултат единствено от поведението на подсъдимия. Понеже никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, не може да бъде постигнат целения от задочно осъдения резултат – отмяна на постановената осъдителна присъда и възобновяване на делото.
Затова подаденото искане следва да се остави без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения П. И. Б. за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 237 от 01.11.2001 година, постановена от ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД по н о х д № 943/98 г.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
 
 
 

Scroll to Top