Р Е Ш Е Н И Е
№ 489
София, 05 ноември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 496/2008 година
На основание чл. 420, ал.2 и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият К. Р. Р. е направил искане за отмяна по реда за възобновяването на наказателните дела на влязлото в сила определение от 20.05.2008 г., постановено по НОХД № 1743/2007 г., с което на основание чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото, сключено между прокурора и защитата на осъдения, подписано и от последния, в частта му относно осъждането по чл. 196 от НК.
Искането за възобновяване се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1 т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на определението и ново разглеждане на делото.
В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъденият се явява лично, а искането се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането за възобновяване, но по съображения, свързани с неизпълненията на задължителни указания, дадени от касационната инстанция.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе взе предвид следното :
І. С подлежащото на контрол определение е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият Р се е признал за виновен, както следва :
– за това, че при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, е отнел противозаконно с намерение да присвои чужди движими вещи, а именно : блуза на стойност 8 лева от владението на К. Ф. ; СУМПС, контролен талон към знак за ГТП, удостоверение, застрахователна полица за “Гражданска отговорност” и квитанции, всичко на обща стойност 154, 90 лева, от владението на Б. Г. А. ; СУМПС, контролен талон към знак за ГТП, свидетелство за регистрация на МПС, застрахователна полица за “Гражданска отговорност” и квитанции, всичко на обща стойност 130, 50 лева, от владението на Б. К. М. , като деянието е при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26 и чл. 29 от НК. Наложеното наказание е три години и шест месеца лишаване от свобода.
– за това, че на 08.09.2007 г. умишлено е станал причина да се внесат неверни данни в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице – престъпление по чл. 314 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода.
– за това, че на 08.09.2007 г. противозаконно си е служил с официален документ – лична карта, издаден за друго лице – М. А. Р. , с цел да заблуди орган на властта – престъпление по чл. 318 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода.
– на основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода.
ІІ. Делото е за втори път пред Върховният касационен съд, след като с решение № 180/14.04.2008 г., постановено по н.д. № 131/08 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., е отменено определение от 13.02.2008 г. по същото дело за одобряване на споразумение с абсолютно идентично съдържание. В решението си касационната инстанция е дала задължителни указания относно приложението на закона (този по чл. 196 от НК), като изрично е посочено, че удостоверителните документи и квитанциите не могат да бъдат предмет на кражбата, а за противозаконното отнемане на последните може евентуално да се постави въпросът за друго престъпление – чл. 276, ал.3 от НК, ако се установи такъв техен характер.
След връщането на делото за ново разглеждане, с разпореждане от 24.04.2008 г., съдията докладчик съобразно правомощията си е насрочил делото в открито съдебно заседание на 20.05.2008 г. за предварително изслушване на страните.
В това съдебно заседание не е проведено предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Представено е отново споразумение, както вече се каза с напълно идентично съдържание, с искане то да бъде одобрено. Съдът е счел, че представеното споразумение отговаря на изискванията на закона и морала и е взел решение за неговото одобряване.
ІІІ. Искането на осъдения К. А. Р. за отмяна на влязлото в сила определение, в частта за осъждането по чл. 196 от НК, е основателно и съображенията за това са следните :
Несъобразяването с указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, е в противоречие с разпоредбата на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК (предвид и препращането от чл. 426 от НПК). От друга страна, и сега одобреното споразумение противоречи на закона по същите съображения, които вече ВКС е посочил, поради което и то е несъответно на чл. 382, ал. 7 от НПК.
Недоумение буди подходът, приет от районния съд, по отношение игнориране указанията на касационната инстанция относно приложението на материалния закон. Тяхната задължителност се определя, не от реда по който се разглежда делото, а от процесуалния закон. Единственото изключение е предвидено в случаите на “на други фактически положения”, каквито не биха могли да се установят в така проведеното производство по глава двадесет и девета от НПК.
Пренебрегването на тези указания (при това без какъвто и да е коментар), внася съмнение за надлежно изпълнение на задълженията, визирани в закона – чл.382, ал. 4, ал. 5, ал. 7, ал. 8 от НПК. Нещо повече, съобразяването им е било наложително, защото те имат отношение първо към въпросите по чл. 301, ал.1 т. 1 и 2, респективно по чл. 381, ал. 5, т. 1 от НПК, а след това и към тежестта на отговорността на подсъдимия.
Казано обобщено, при новото разглеждане на делото не само, че не са отстранени нарушенията на закона, предмет на първото касационно решение, но е и допуснато процесуално нарушение с оглед неизпълнението на задължителните указания, дадени с последното.
Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 422, ал.1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1 т. 1 и 2 от НПК и са основание за отмяна на определението в частта, с която е ангажирана отговорността на осъдения по чл. 196 от НК.
На отмяна подлежи и определението в частта относно приложението на чл. 23 от НК, тъй като наказанието за престъплението по чл. 196 от НК е определено, като най – тежкото за изтърпяване.
При новото разглеждане на делото, съдът да съобрази констатациите на настоящето и предходното отменителни решения на ВКС.
Частичната отмяна е възможна, тъй като става дума за отделни престъпления, а и самият закон допуска това – когато производството е за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от престъпленията (чл. 381, ал. 7 от НПК).
В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила определение от 20.05.2008 г., постановено по НОХД № 1743/2007 г., с което на основание чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото, сключено между прокурора и защитата на осъдения и производството е прекратено в ЧАСТТА, с която К. А. Р. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 26 и чл. 29 от НК, както и в ЧАСТТА относно приложението на чл. 23 от НК.
ВРЪЩА делото на същия съд в отменените части за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.