Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
С о ф и я, 10 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 27 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
касационно дело № 505 / 2008 година
Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитник на подсъдимия А. Р. А. от гр. Л..
Предмет на жалбата е присъда № 78 от 11.06. т.г., постановена от Ловешкия окръжен съд по в н о х д № 96/2008 г, която се оспорва с позоваване на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.1 НПК, като се иска отмяната й и оправдаване на касационния жалбоподател.
Подсъдимият и защитата му не участват в заседанието, проведено пред третата инстанция.
Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното :
С първоинстанционната присъда № 383 от 08.04.2008 г, издадена от Ловешкия районен съд по н о х д № 1158/2007 г, подсъдимият А. Р. А. – на 21 г, неосъждан, от гр. Л., е бил признат н е в и н е н и о п р а в д а н в това на 26.08.2007 г около 4 ч след полунощ, в гр. Л. да е управлявал лекия автомобил „ Ф. Б. „ с рег. № О* с концентрация на алкохол в кръвта 1.63 промила, установени по надлежния ред – престъпление по чл. 343 б, ал.1 НК.
Присъдата е проверена по протест на прокурора.
Въззивният съд я е отменил и е постановил нова присъда, с която е осъдил подсъдимия по предявеното срещу него обвинение, като му е наложил наказание от 3/три / месеца лишаване от свобода – условно и лишаване от правоуправление на м п с за срок от 1 / една / година и 6 / шест / месеца.
Новата присъда се оспорва по касационен ред с бланкова жалба, изготвена от защитник на подсъдимия, която съдържа изрично позоваване на основанието по чл. 348, ал.1 т.1 НПК и обещание за допълването й в законоустановения срок.
В срока по чл. 351, ал.3 НПК по делото са постъпили писмени бележки от защитата на касационния жалбоподател, с които направеното с първоначалната жалба оплакване за материално-правна незаконосъобразност на въззивната присъда, се потвърждава.
В бележките са изложени още и съображения, които според защитата подкрепят заявеното основание, въпреки че изцяло са посветени на критика към дейността на съда, свързана с провеждането на второинстанционното производство и постановяването на новата присъда. Критиката се аргументира с допуснати нарушения на процесуалния закон.
Писмените бележки съдържат и искането на касационният жалбоподател да бъде оправдан от В К С в рамките на фактическите положения, които е приел първоинстанционния съд.
Така изготвените касационна жалба и писмено допълнение към нея и заявените с тях искания, налагат предварително произнасяне по въпросите относно предмета и пределите на проверката, а именно :
Известно е, че касационната проверка има за предмет само съдебните актове, постановени от въззивния съд, защото по силата на чл. 346 НПК присъдите на първоинстанционния съд са изключени от пряк касационен контрол. Затова очакването, че В К С може да одобри първоинстанционната присъда, като отхвърли въззивната – е неоправдано.
Освен това касационната проверка не е нито всеобхватна, нито служебна, защото е ограничена в рамките, които обжалващите страни очертават с подадените жалби и протести.
Последното е причина законодателните изисквания към подадените касационни жалби и протести – / виж, чл. 351, ал.1 НПК/ да са по-високи, понеже обжалващата страна е длъжна да посочи поне едно от лимитативно изброените в чл. 348, ал.1 НПК касационни основания, данните, които го подкрепят и искането, което се прави.
В случая формално е изпълнено първото изискване, защото с първоначалната жалба и с допълнението към нея касационният жалбоподател изрично се е позовавал на основанието по чл. 348, ал.1 т.1 НПК.
Не така стоят нещата обаче с останалите две изисквания по чл. 351, ал.1 НПК : От една страна писменото допълнение разкрива неразбиране за възможностите, които предоставя чл. 351, ал.3 НПК, а от друга – не държи сметка, че по принцип е невъзможно оправдаване от третата инстанция в рамките на фактически положения, които въззивният съд е отхвърлил.
Писменото допълнение към жалбата е повод да се посочи, че разпоредбата на чл. 351, ал.3 НПК не създава право на допълнителна касационна жалба или протест, а е само една процесуална възможност да се изложат допълнителни съображения към вече ангажираното / те/ касационно основание / я/. Затова с писменото допълнение по чл. 351, ал.3 НПК не може да се аргументира основание, различно от заявеното с първоначалната касационна жалба, както е сторено в случая.
Ето защо доводите, които защитникът на подсъдимия е изложил в писмените си бележки за допуснати нарушения на процесуалния закон, не следва да бъдат обсъждани, защото са извън пределите на проверката.
В случая В К С дължи отговор само на оплакването, с което счита че е сезиран надлежно, а то е за материално-правната законосъобразност на въззивната присъда.
Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон при постановяването на новата присъда се обосновава от касационния жалбоподател с „недоказаност на обвинението”. Този дефект поначало е изключен от касационния контрол. Както се посочи вече, жалбоподателят е пропуснал възможността да оспори надлежно вътрешното убеждение на втората инстанция при вземане на решенията й фактите, в който случай действителното му недоволство от присъдата би било правилно формулирано.
Доводите против материалната законосъобразност на присъдата са неоснователни и защото не държат сметка, че основанието по чл. 348, ал.1 т.1 НПК е самостоятелно и проверката по него се свежда само до съответствието между приетите фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи. В случая въззивната присъда не страда от недостатък в такава посока. Съответствието между факти и право е налице и искането за оправдаване не може да бъде удовлетворено.
Поради това въззивната присъда следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 354, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 78 от 11.06.2008 г, постановена от ЛОВЕШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД по в н о х д № 96/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :