Определение №116 от 18.11.2008 по ч.пр. дело №663/663 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                  № 116
    София, 18 ноември 2008 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
                                                                                      КАПКА КОСТОВА
                                                                        
с участието на прокурора Борислав Йотов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
нчдело № 663 по описа за 2008 година.
 
Производството е по реда на чл.351 ал.5 НПК.
Постъпила е жалба от Т. Т. М. против разпореждане на съдия-докладчик при Апелативен съд – гр. С. от 01.09.2008 г., с което на основание чл.351 ал.4 т.1 НПК е върната подадената от него касационна жалба срещу присъда № 5 от 18.02.2008 г. постановена по внохд № 1728/06 г. на САС.
Представителят на Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, т.к. определението на САС от 11.02.2008 г. е законосъобразно по правни съображения развити в него.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи:
Съдията-докладчик е приел, че подадената от М. (в качеството му на частен обвинител) касационна жалба против посочената по-горе присъда на САС, не отговаря на изискванията на чл.351 ал.1 и 2 НПК, като в дадения от него 7-мо дневен срок пропускът не е отстранен от жалбоподателя. По-подробно в мотивите на споменатото разпореждане се сочи, че в жалбата не е посочено касационното основание, данните, които го подкрепят, липсва искане за утежняване положението на двамата подсъдими.
Видно от постъпилата в САС касационна жалба от името на М. , в нея изрично е посочено, че последният намира оспорената присъда на САС за незаконосъобразна, явно несправедлива и постановена в нарушение на процесуалните правила. По-нататък жалбоподателят иска отмяна на същата присъда с прилагане на закона с цялата му строгост, при съобразяване “и да им се намалява присъдата е непоправимо снизхождение”. Във връзка с последното са посочени обстоятелства, които следва да бъдат оценени надлежно. Най-накрая ясно е заявено желание ВКС “да отмени присъдата, с която е оправдан
Ч. Р. и намалена присъдата на С. А. от седем на пет години лишаване от свобода, като постановите и по-тежки присъди”.
ВКС в настоящият състав не намери жалбата да е несъответна на изискванията на чл.351 ал.1 и 2 НПК. Обстоятелството, че липсва изписване на нормите на чл.348 ал.1 т.1-3 НПК, не дава основание да се приеме, че жалбоподателят не е заявил тяхното наличие (според него). Вярно е, че не са посочени основанията в подкрепа на твърдяната материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената присъда, но допълване в тази част е възможна по реда на чл.351 ал.3 НПК. Що се отнася до оспорената справедливост – са посочени данни, които според тъжителят подлежат на оценка и следва да се имат предвид от решаващия съд. Ясно личи искането насочено срещу оправдаването на един от подсъдимите и смекчаване на отговорността на другия от тях.
Поради това на основание чл.351 ал.5 НПК, ВКС І-во наказателно
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯ разпореждане от 01.09.2008 г. внохд № 1728/05 г. по описа на САС, с което е върната касационната жалба на Т. Т. М. против присъда № 5 от 18.02.2008 г. постановена по внохд № 1728/05 г. на Апелативен съд-гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top