Р Е Ш Е Н И Е
№ 960
София, 19.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година в състав:
Председател: АНИ САРАЛИЕВА
Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Б. ЛАЗАРОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 389/2008 година.
Производството е по пар.2, ал.3 ГПК, вр.чл. чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм/.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Х. срещу решение № 211 от 18.10.2007 г. по гр.д. № 181/2007 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на същото и в постановяването му в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че фактическите констатации на съда не съответстват на доказателствата по делото, а изводите противоречат на чл. чл. 79 и 34 ЗС. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск за делба.
Ответникът по касационната жалба Ю. М. Х. изразява становище за правилност на решението и оставянето му в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията на чл. 218в, ал.2 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното:
С обжалваното решение № 211 от 18.10.2007 г. по гр.д. № 181/2007 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е оставено в сила решение № 19 от 03.04.2007 г. по гр.д. № 1037/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е допусната делба на недвижим имот – апартамент № 18, находящ се в гр. К., бл. 1, вх. А, ет. 4 на комплекс „В”, кв. 23 А по плана на града, със застроена площ 65,69 кв.м., ведно с избено помещение № 1 със светла площ 4,06 кв.м., 0,783 ид.ч. от общите части на жилищната сграда и право на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, между Ю. М. Х. и А. М. Х., при дялове по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 300/1981г. Рамадан Ю. Е. и Ф. Р. Х. били признати за собственици на процесния апартамент, получен като обезщетение за отчужден недвижим имот по ЗТУС /отм./. На 22.08.1983 г., с нотариален акт № 113/1983г., Рамадан Ю. Е. продал на Ю. М. Х. собствената си 1/2 идеална част. Въз основа на показанията на свидетелите Р, А. Х. и Р. А. е прието, че в периода 1983 г. – 1989 г. ищецът живял в този апартамент със семейството си, през 1989 г. се установил в Т. , но оставил ключ от жилището на майка си – св. Ф. П. първото си завръщане в България през 2000 г. същата му обяснила, че не може да влезе в апартамента, тъй като предприела извършването на ремонт, сменила патрона и дала ключа на майстора. Същото обяснение дала и през следващо му посещение в България, което накарало ищеца да разбие вратата. От показанията на свидетелката Ф е прието за установено, че през 1989 г. ищецът живял в процесния апартамент 7-8 месеца. На 30.06.1999г., с нотариален акт № 138/1999 г., Рамадан Р. Ю. Е. и Ф. Р. Х. дарили апартамента на ответницата А. М. Х.. С. показанията на свидетелката Ф мотивът на Р. Е. да дари апартамента бил фактът, че ищецът заминал за Т. и не полагал грижи за свидетеля. Въз основа на писмените доказателства по делото /писмо-справка на МВР – НСП – Кърджали, международен паспорт на съпругата му З. Х. / е прието, че ищецът е влязъл в РБългария на 22.07.2000г. и след това през 2004г., 2005 г., 2006 г.,2007г., а съпругата му – на 7.06.1992 г. От правна страна е прието, че страните са съсобственици на спорния имот, при равни дялове и следва да бъде допусната делба на същия.
Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
Правилен и обоснован е изводът на въззивния съд, че страните са съсобственици на процесния апартамент. Ищецът е придобил 1/2 ид.ч. от същия на основание договор за покупко- продажба, сключен на 22.08.1983г., с Р. Ю. Е. /нотариален акт № 113/1983г./, а ответницата е придобила останалата 1/2 идеална част на основание договор за дарение, сключен на 30.06.1999г., с Ф. Р. Ю. /нотариален акт № 138/1999г./ Договорът за дарение от 30.06.1999г. не е породил прехвърлително действие в частта, с която Р. Е. дарява на А. Х. 1/2 ид.ч. от апартамента, тъй като прехвърлителят не е бил собственик на дарената идеална част.
Съответен на доказателствата по делото /гласни и писмени/ е изводът на съда, че след покупко-продажбата през 1983г. Рамадан Е. не е придобил отново продадената 1/2 ид.ч. от правото на собственост по давност.становен е фактът /включително и от показанията на ангажираните от ответницата свидетели – майката на страните Ф/, че през 1989г. ищецът е живял в апартамента 7-8 седем месеца. Дори да се приеме, че упражняването на фактическата власт е преустановено на 31.07.1989г., а не на 31.08.1989г., десетгодишният давностен придобивен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл на 31.07.1999г., а сделката е сключена на 30.06.1999г. Изводът на съда е основан и на липсата на данни по делото в периода 1989г.-1999г. Рамадан Е. да е упражнявал фактическа власт върху процесния апартамент, като собственик на 1/2 ид.ч. от същия. Обитаването на жилището заедно с дъщеря му Ф. Ю. , собственик на останалата 1/2 ид.ч., не е обстоятелство, налагащо извод за упражнявано явно, непрекъснато и обезпокоявано владение върху имота.
Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218 ж, ал.1 ГПК /отм./, същото ще следва да бъде оставено в сила в тази част.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211 от 18.10.2007 г. по гр.д. № 181/2007 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: